— Омръзна ли им вече на Коулманови?
— Ти си същинска кучка.
— Прав си. Това е част от работата ми.
— Тази част, която ти харесваш най-много, струва се.
— Ти знаеш добре, Джейк — каза тя прелъстително. — Знаеш коя част най-много харесвам.
— Защо удари Шугар?
— Трябва да държа момичетата изкъсо и винаги на линия.
— За един скъсан чорап. Какво ти е направила бедната стара Шугар?
— Бедната стара Шугар ли? Много долари, когато е много пияна да задоволи и пет похотливи каубоя.
— А това е всичко, с което се съобразяваш, нали? Парите.
— Е, и с някои други неща, ти знаеш…
Джейк с отвращение поклати глава:
— Както казах, ти си кучка.
— Ще отговориш ли на въпроса ми или не?
Това беше позната почва и Джейк се почувства по-добре. Да спори с Присила беше едно от нещата, които той най-много обичаше, защото тя си заслужаваше ударите, които той й нанасяше.
— Тук съм да купувам добитък за Коулман.
— Значи нещата са се уредили.
— Да — той допи уискито си, но не си поръча друго.
— Празнуваш?
Той сви рамене.
— Не можеш ли да намериш нещо по-добро от Шугар? — Присила пристъпи напред, уверявайки се, че той вижда изложените й гърди в пълния им блясък.
Червеният сатен стягаше добре талията й и повдигаше гърдите й, докато те се полюляваха, преливащи над черното деколте. И Джейк разбра. Всеки детайл беше предназначен да съблазнява, да изпълнява желанията на всеки мъж тук. Освен неговите.
— Според мен, всички проститутки си приличат — каза проточено той.
Очите на Присила се присвиха от злоба. Той беше изненадан, че тя не издра лицето му с ужасно дългия си маникюр. Самообладанието й беше възхитително. Вместо да избухне, тя измърка нежно:
— Защо, Джейк, случило ли се е нещо, скъпи?
Тя спусна ръце по тялото му към цепката на панталона.
— Няма ли да вземеш някое от моите момичета?
Той спокойно отмести ръката й:
— Не, не тази вечер.
В този момент той реши. Защо си губи времето тук? Трябваше да види Бенър. Не е типично за нея да изглежда така мрачна и безмълвна. Той не познаваше това настроение у нея и то го плашеше. Предпочиташе тя да се бори с него, вместо да вижда този мрачен, безнадежден израз на обикновено оживеното й лице. Защо я беше оставил сама? Тя не трябваше да е сама в хотелската стая, особено в този град.
— По-добре да се върна в „Елис“ да проверя Бенър.
Той дори не осъзна, че е казал на глас мислите си, докато Присила не повтори:
— Бенър?
— Дъщерята на Коулман. Казах ти за нея. Тя дойде с мен да купуваме добитъка.
Той разсеяно бъркаше в джобовете си да плати на бармана.
— Съпругът й с нея ли е? — попита Присила, за да се увери в това, което Дъб й беше казал.
— Съпруг? О, не. Тя не се омъжи. Това… ъ-ъ-ъ… отмени се — той хвърли монетите. — Довиждане, Прис.
Тя го гледаше как се отдалечава със смесено чувство на разочарование и яд. Джейк не приличаше на себе си. Когато й казаха, че е тук, тя бързо излезе. Беше изненадана, че не го намери нито на масите за покер, нито в някое от леглата на горния етаж — и двете щяха да бъдат нещо нормално, а го завари да пие сам. Шугар беше с него. Това не беше нормално. А Присила разбираше от хора, особено когато се държаха нехарактерно. Никога човек не знаеше кога песъчинката може да се превърне в перла, осигуряваща оръжие за шантаж. Момичето на Коулманови е с Джейк? Пътува с него? Интересно. Присила обеща да се запознае с Бенър Коулман. Искаше да види как изглежда дъщерята на Лидия, която беше заинтересувала Джейк.
Тя видя как той преминава портала. Точно в този момент той се сблъска с човека, пресичащ хола. Явно непознатият беше спечелил на масата за покер. Той бе навел глава и си броеше парите. Затова не видя Джейк.
Искрицата враждебност, проблеснала за момент между тях, нямаше нищо общо със сблъскването и другият отстъпи назад, сякаш беше видял призрак. Джейк автоматично посегна към пистолета си, въпреки че не го извади. Даже от другия ъгъл на стаята, Присила успя усети омразата между тях. Тя познаваше този израз лицето на Джейк. То беше твърдо и затворено. Очите бяха неумолими и студени като замръзнали езера.
Непознатият се отмести пръв. Той направи няколко крачки встрани и забърза към бара. Присила видя в очите на Джейк го проследиха, след това се завъртя пети и изскочи навън.
Присила усети как всеки нерв в тялото й се отпуска! Едва сега разбра колко напрегната е била, защото мислеше, че Джейк ще го убие на място. Само това й липсваше Още едно убийство и религиозните фанатици щяха отново да се изсипят на главата й. Тя лениво започна да си вее с ветрилото, намалявайки временното напрежение. Все пак, вечерта обещаваше да бъде забавна. Джейк определено се интересуваше от този човек. А това, което представляваше интерес за Джейк, интересуваше и нея.