Знаейки, че изглежда съблазнителна, тя се приближи до мъжа, който тъкмо си беше изпил питието и си поръчваше друго.
— Здрасти — гласът й беше игрив като очите й.
Той обърна глава и не можа да реагира веднага. Очите му се разшириха, обхождайки надолу тялото й след това се върнаха към гърдите.
— Е-е, здрасти.
— Никога не съм те виждала преди.
— Никога не съм идвал тук преди. Не съм знаел какво изпускам.
— Видях, че спечели много. Джобовете ти са претъпкани.
Тя посочи с ветрилото към издутите му джобове, но го погъделичка не само там.
— Предполагам, че си струва да похарча част от тях за някого. За някоя красива като теб — прошепна той.
Присила се усмихна самодоволно и с един удар затвори ветрилото.
— Казвам се Присила.
Очите му отново се разшириха:
— Ти си Присила?
— Чувал ли си за мен?
— Няма мъж в щата, независимо на каква възраст е, който да не е чувал за теб.
Тя се усмихна:
— Разочарован ли си?
Той се обърна изцяло към нея и прокара лакът през пищния й бюст.
— Това трябва да се провери, нали?
— Сто долара — тя махна невидимо боклуче от ревера му.
Той подсвирна:
— Много е.
Присила лекичко подраскваше с маникюра си долната му устна.
— Заслужавам си го.
Тя беше нарушила собствените си правила. Един мъж трябваше да е бил редовен клиент дълго преди тя да се заеме с него лично. През това време тя научаваше семейното му положение, имената на децата му и прислужниците му, какво работи, към коя църква принадлежи, какво обича да яде и пие и по колко, какви пури предпочита, с какво се занимава в свободното си време, какво обича да прави в леглото, къде си държи парите и колко са.
Но това беше изключение и то заради Джейк. Той държа странно и имаше нещо против този човек. Тя ще да свърши работата си, за да узнае какво е то.
— Е?
Той бръкна в джоба си и извади нужните банкноти. Тя ги стисна и се усмихна подканящо.
— Оттук.
Когато вратата на нейната стая се затвори, тя обви ръце около врата му и го целуна, извивайки тялото си по неговото. Колкото по-скоро свърши с това, толкова по-бързо щеше да се върне към нощните си задължения в „Райските градини“.
— Проклета лейди, задръж малко или ще умра преди да съм си свалил панталона.
— Няма да позволим това да стане, нали?
С умели ръце тя започна да го съблича. Въздъхна, когато го намери твърд и готов.
— Как се казваш, победителю?
— Шелдън — прошепна той. — Грейди Шелдън.
— Кой е?
— Аз съм.
Силуетът на Джейк запълни вратата. Стаята на Бенър беше тъмна. Една лампа светеше слабо в стаята, която той споделяше с Лий и Мика. Но в ивицата светлина той я видя седнала, притискаща завивките към гърдите си. Косата й беше в безпорядък, улавяйки светлина с вълнистите си разпуснати кичури. Очите й бяха разширени от страх, тъй като току-що се беше събудила, когато той отвори вратата.
Бенър в леглото, мека и разсъблечена. За първи път тази вечер Джейк почувства възбуда. Как можеше това момиче само на осемнадесет, облечено в прилична нощница, която и монахиня би одобрила, да предизвика желание в него, докато нито опипванията на Присила, нито полуголите проститутки не можеха да го възбудят.
— Какво правиш? — гласът й беше пресипнал, сънен шепот, който го докосваше в тъмнината.
— Дойдох да проверя дали всичко е наред.
Тя легна отново на възглавницата и придърпа чаршафа до брадичката си.
— Не са ли се върнали още Лий и Мика?
Джейк поклати глава:
— Не. Вероятно ще се върнат скоро.
— Какво… къде беше? — струваше й усилие да зададе този въпрос.
Тя го гледаше — очите й се рееха разсеяно по тавана.
— Никъде.
— Бил си някъде.
— Не е място, за което трябва да знаеш, Бенър.
— При нея.
— При коя?
— Присила Уоткинс.
— Може би.
— Довърши ли с нея това, което започна с мен снощи?
— По дяволите, да питаш такива неща!
— Е, направи ли го?
— Не е твоя работа.
Тя седна отново. Завивките се спуснаха до кръста й.
— Моя работа е — каза тя, удряйки с юмрук по дюшека. — След като ме заключваш в стаята, за да отидеш при нея. Момчетата излязоха да пиянстват, ти също. Само аз останах да вися тук, в тази стая.
— Момчетата могат да се грижат за себе си.
— Аз също.
Той въздъхна дълбоко. Не ставаше така както той го искаше. Беше доволен, че тя се събуди. Искаше да говори с нея, да чуе гласа й и да открие следа от прошка за това, което се случи снощи. Може би щеше да я прегърне, да докосва косата й, да целува бузите й, да каже колко съжалява, че я е наранил отново. Тогава сигурно би могъл да й обясни, че изпитва твърде много нежност към нея; че тя е твърде различна от жените, на които плаща… и може би, да, може би тя щеше да разбере?