— Какво се случи?
Те се спогледаха притеснено. Онзи при прозореца махна подканящо с ръка към другия, който започна да обяснява:
— Стояхме в коридора. И изведнъж къщата стана дяволски тиха. Казвам на Джак: „Сякаш й поставиха заглушител.“ И изведнъж чухме как нещо изтрополи тук вътре. Като че ли човешко тяло тупна на пода. Треснахме вратата и видяхме шефа проснат долу. А сестрата спи, както я заварихте и вие. Включихме алармената сигнализация и зачакахме някой да се появи. Това е всичко, нали, Джак?
— Ами да — отговори безизразно мъжът при прозореца. — Да, мисля, че това е всичко.
Изгледах го недоверчиво.
— Мислиш, така ли? Какво имаш предвид като казваш „мисля“?
Те отново се спогледаха.
— Бил, я по-добре изплюй камъчето — рече онзи при прозореца.
— По дяволите, той няма да повярва — поколеба се другият.
— Никой няма да повярва. Както и да е, кажи му истината.
— Когато се втурнахме вътре, видяхме нещо подобно на двойка биещи се котки ей там, при прозореца — почна Бил. — Шефът се търкаляше на пода. Извадихме пистолетите, но се поколебахме да стреляме, нали ни казахте, че не бива да вдигаме шум. И тогава чухме някакъв странен звук, който долетя отвън, като че ли някой засвири на флейта. Двете същества се пуснаха, прескочиха перваза и изчезнаха. Ние се хвърлихме към прозореца, ала не видяхме нищо повече.
— Но сте зърнали съществата на прозореца. На какво приличаха? — попитах аз.
— Джак, ти му кажи.
— На кукли!
По гърба ми премина ледена тръпка. Очаквах този отговор — и се боях от него. През прозореца! Спомних си как трепереше лозницата, когато се бях хванал за нея! Мъжът, който преди малко бе затворил вратата, ме погледна и зяпна от изненада.
— Боже Господи, Джак! — възкликна задавено той. — Повярва ни!
— Що за кукли бяха? — с усилие проговорих аз.
Бодигардът при прозореца ми отвърна по-уверено:
— Едната не можахме да разгледаме добре. Другата приличаше на една от вашите медицински сестри, но сякаш беше смалена до три педи!
Една от моите сестри… Уолтърс… Усетих как краката ми се подкосиха и се отпуснах на ръба на леглото на Рикори.
Нещо бяло на пода привлече вниманието ми. Загледах се тъпо в него, после се протегнах и го вдигнах.
Беше сестринско боне, малко копие на онези, които носят моите сестри. Направено така, че да пасва на главата на шестдесетсантиметрова кукла…
На същото място имаше и още нещо. Взех го.
Беше връв от коса, на възли… светлопепелява коса… с девет сложни възела, разположени на неравни разстояния…
Бил ме гледаше с нарастваща тревога.
— Да извикам ли някой от вашите хора, докторе?
— Опитай се да се свържеш с Маккан — посъветвах го аз и се обърнах към втория телохранител: — Затвори прозорците, пусни резетата и дръпни пердетата. После заключи вратата.
Бил започна да върти телефона. Набутах бонето и връвта с възлите в джоба си и отидох при сестрата. Тя бързо се възстановяваше и след една-две минути се освести напълно. Отначало мътният й поглед блуждаеше напосоки, после обгърна осветената стая и двамата мъже, озадачението й прерасна в паника и тя скочи.
— Не ви видях да влизате! Дали съм заспала… какво стана? — Тя посегна уплашено към гърлото си.
— Искрено се надявам вие да ни кажете — изрекох меко аз.
Тя се втренчи в мен с неразбиращ поглед, после заекна смутено:
— Просто не знам… Беше съвсем тихо… Стори ми се, че нещо шава зад прозореца… след това се разля странна светлина… и после видях вас, надвесен над мен.
— Можете ли да си спомните какво имаше на прозореца? Дори най-дребната подробност, която сте забелязали, би могла да ни бъде от полза. Моля ви, опитайте се.
— Появи се нещо бяло — колебливо отговори тя. — То ме наблюдаваше… и тогава се разнесе някакъв особен аромат на цветя… Всъщност, това е всичко.
Бил затвори телефона.
— Работата се урежда, докторе. Вече търсят Маккан. А сега какво?
— Госпожице Батлър — обърнах се аз към сестрата, — ще ви освободя от дежурство за остатъка от нощта. Вървете да спите. И да знаете, че обезателно искам да се наспите. Предписвам ви… — и назовах лекарството.
— Ама нали не ми се сърдите? Нали не мислите, че съм проявила нехайство…
— Нито едното, нито другото — усмихнах й се аз и я потупах по рамото. — Просто е настъпил неочакван обрат в състоянието на пациента. И стига вече с въпросите. — Съпроводих я до вратата. — Направете точно както ви казах.