Изтървах го и изрекох тихо:
— Всичко е наред, можеш да ме пуснеш.
Бил не реагира. Другарят му не отпусна хватката си. Завъртях глава и видях, че лицата им са бели като корабни платна.
— Случи се точно това, което очаквах — казах аз. — Ето защо ви дадох тези инструкции. Но вече всичко свърши. Ако искате, можете да ме държите на мушка с пистолетите си.
Джак освободи ръцете ми. Аз шеговито пипнах бузата си и казах беззлобно:
— Сигурно здравата си ме цапардосал, Бил.
— Само не се гледайте в огледалото, докторе — отвърна той. — Няма да се познаете.
Кимнах, тъй като вече бях осъзнал напълно демоничната сила на одевешната си ярост, и попитах:
— Как постъпих, Бил?
— Събудихте се и се втренчихте в шефа, в продължение на цяла минута. После извадихте нещо от онова чекмедже и станахте. Казахте, че ще му премерите температурата. Вече бяхте изминали половината разстояние до него, когато осъзнахме какво държите. Креснах: „Не с това, недей!“ Джак ви сграбчи и тогава вие… се разбесняхте. Наложи се да ви халосам. Ами… това е.
Кимнах отново. Извадих от джоба си връвта с възлите, изплетена от белезникава женска коса. Провесих я над една чиния и драснах клечка кибрит. Тя започна да пламти и да се гърчи като змия. Сложните възли сами се развързваха, щом огнените езици ги докоснеха. Пуснах и последния сантиметър от нея в чинията и го съзерцавах, докато не се превърна на пепел.
— Мисля, че тази вечер няма да имаме повече неприятности — казах аз. — Но вие все пак бъдете също така бдителни, както и досега.
Отпуснах се на стола и притворих очи…
Е, да, Брейл не ми показа душа, но… аз повярвах в мадам Мандилип.
Единадесета глава
Куклата, която убива
През остатъка от нощта спах дълбоко и без никакви сънища. Събудих се както обикновено в седем часа. Пазачите бяха на поста си. Попитах ги дали има някакви вести от Маккан, но те отговориха отрицателно. Малко се позачудих, но не ми се видя чак толкова необичайно. Скоро щеше да дойде смяната им и аз ги предупредих да не разказват на никого, освен на Маккан, за станалото през нощта, като изтъкнах, че едва ли някой ще повярва на думите им, ако се разприказват. Те искрено ме увериха, че ще си мълчат. Казах им, че искам отсега нататък охраната да стои в стаята, а не пред вратата.
Прегледах Рикори. Състоянието му удовлетворяваше по всички показатели. Заключих, че вторият шок е противодействал на остатъчните въздействия от първоначалния. Когато се събудеше, щеше да може да се движи и да говори. Съобщих тази успокоителна новина на пазачите. Личеше си, че умираха от желание да ми зададат цял куп въпроси, но аз не им позволих да ме запитат.
В осем часа се появи дневната сестра и много се изненада, като разбра, че Батлър спи, а аз съм заел нейното място. Не й дадох никакви обяснения, само казах, че охраната занапред ще пази вътре в стаята, вместо в коридора.
В осем и половина дойде Брейл, за да закусим и да узнае новостите. Изчаках да свърши със закуската и след това го осведомих за развоя на събитията. Премълчах обаче за малкото сестринско боне, както и за това, което ми се беше случило.
Реших да не споделям всичко с него поради някои предварително премислени от мен самия причини. Първо, ако Брейл видеше сестринската касинка, щеше да си направи съвсем крайни заключения. Имах силни съмнения, че е бил влюбен в Уолтърс и няма да се сдържи и ще хукне към майсторката на кукли. Твърдоглав по природа, при такива ситуации той беше прекалено силно податлив на внушения. За него това би било опасно, а неговите наблюдения и заключения бяха безценни за мен. Второ, ако научеше за моя малък снощен експеримент, несъмнено нямаше да ме изпуска повече от погледа си. Трето, всяка от тези две възможности с непредвидими последици можеше да провали собствената ми цел — да се видя с мадам Мандилип насаме (с изключение на Маккан, който щеше да наблюдава магазина отвън).
Не бих могъл да предвидя изхода от една такава среща. Но очевидно това беше единственият начин да запазя самоуважението си. Да призная, че това, което се случи, е работа на вещица, магьосничество, свръхестествено събитие, означаваше да се поддам на суеверие. Нищо не може да бъде свръхестествено. Ако нещо съществува, то трябва да спазва природните правила. Материалните тела са длъжни да се подчиняват на законите на материята. Ние може да не познаваме тези закони — но въпреки това те са факт. Ако мадам Мандилип притежава познания в областта на някаква неизвестна наука, то аз съм представител на призната наука и трябва да открия всичко възможно за първата. Особено след като вече бях изпитал нейното влияние върху себе си. Това, че бях успял да предвидя техниката й — ако това беше нейната техника, а не самовнушение от моя страна — ми вдъхваше увереност. Бях длъжен да се срещна с мадам Мандилип на всяка цена.