— Съпругът на Моли — каза Маккан. — Огледайте го, както сторихте с шефа.
Изпитах изключително неприятното усещане, че се намирам върху гигантско грънчарско колело, въртяно от нечия неумолима ръка — от Питърс към Уолтърс, после към Рикори, сега пък този труп пред мен… дали колелото ще спре дотук?
Разсъблякох мъртвеца. Извадих от чантата си лупа и сонди. Проучих тялото сантиметър по сантиметър, започвайки от областта на сърцето. Там нямаше никакви следи… нито където и да било другаде… Преобърнах тялото.
Веднага забелязах в основата на черепа миниатюрна дупчица.
Взех една фина сонда и я вкарах. Действах много внимателно. Сондата — отново усетих как всичко се върти в дяволски кръг — потъна с лекота в дупчицата.
Очевидно нещо подобно на дълга тънка игла е било забито в това жизненоважно място — точно там, където гръбначният нерв се свързва с мозъка. Случайно — а може би иглата е била завъртяна нарочно, за да прекъсне нервните пътища — е настъпила парализа и почти мигновена смърт.
Изтеглих сондата и се обърнах към Маккан:
— Човекът е бил убит. Със същия вид оръжие, с което е бил нападнат Рикори. Но в случая онзи, който го е намушкал, се е справил по-успешно. Този мъж никога няма да се върне към живота — за разлика от Рикори.
— Така ли? — попита язвително Маккан. — Аз и Пол бяхме единствените в колата при Рикори. А единствените, които са били с този мъж, докторе, са съпругата и детенцето му. Може би ще кажете, че те са го ликвидирали — както смятахте, че ние сме очистили шефа?
— Маккан, какво ти е известно по този случай? И как така си се озовал тук… толкова своевременно?
Той ми отговори спокойно:
— Не бях в тази къща, когато е бил убит, ако намеквате за това. Ако искате да знаете кога е станало, ще ви кажа — в два часа през нощта. Моли ми се обади по телефона преди час и аз веднага пристигнах.
— Провървяло й е в това отношение — казах сухо аз. — Хората на Рикори се опитват да те намерят от един часа през нощта.
— Знам. Но тъкмо се канех да дойда при вас, когато Моли ми се обади. А ако се интересувате какво съм правил през цялата нощ — ще ви кажа. Работех по поставената задача. Опитвах се да открия къде крие автомобила си племенницата на онази дяволица. И разбрах — но твърде късно.
— Ами хората, които трябваше да я следят?
— Вижте какво, докторе, защо първо не поговорите с Моли? — прекъсна ме той. — Боя се за нея. Крепи я само това, че наистина се появихте, след всичко, което й разправих за вас.
— Заведи ме тогава при нея.
Влязохме в стаята, където бях видял жената с ридаещото дете. По моя преценка тя не беше на повече от двадесет и седем — двадесет и осем години и при нормални обстоятелства би изглеждала необикновено привлекателна. Но сега лицето й беше подпухнало и бледо, а в очите й имаше страх и ужас, почти граничещи с лудостта. Тя се втренчи в мен с празен поглед. Търкаше устните си с пръст, а очите й издаваха, че в главата й нямаше нищо друго, освен безумна мъка. Детето, момиченце на четири години, не преставаше да плаче. Маккан раздруса жената за рамото и каза властно, но същевременно със съчувствие:
— Моли, съвземи се! Ето го доктора.
Жената изведнъж осъзна присъствието ми. Гледа ме няколко мъчително дълги секунди и след това каза не толкова въпросително, колкото почти без надежда:
— Той… е мъртъв, нали? — Прочете отговора върху лицето ми и извика: — О, Джони! Моят Джони! Мъртъв! — Прегърна детето и зашепна унесено: — Нашият Джони замина, миличко. Тати трябваше да замине. Не плачи, миличко, скоро ще го видим отново!
Бих предпочел да рухне и да се разридае, но дълбокият страх, който не напускаше погледа й, беше твърде силен и блокираше нормалните отдушници на мъката. Разбрах, че съзнанието й не ще може още дълго да издържи на това напрежение и просъсках:
— Маккан, направи нещо, което да я предизвика. Ядосай я силно или я разреви. Няма значение кое от двете.
Той кимна. Грабна детето от ръцете й и го скри зад гърба си. Наведе се, като почти допря лицето си до нейното и изръмжа грубо:
— Моли, я си признай! Защо уби Джон?
Жената застина за миг, без да проумее въпроса. След това се разтрепери. Страхът изчезна от очите й и се смени с яростен гняв. Тя се нахвърли с юмруци върху Маккан, но той я хвана за китките. Детето писна.