Зеленото сияние… премигна и… се разсея. Светлината от улицата отново нахлу изпод пердетата. Тишината сякаш… изтече от стаята.
И тогава върху мен се стовари вълна от мрак. Потънах в нея. Чух само как часовникът удари два.
Когато се свестих… или, ако това е било сън, когато се събудих… се обърнах към Джон. Той лежеше… неподвижен! Пипнах го… беше студен… толкова студен!
Доктор Лоуел, кажете ми, кое е било насън и кое — наяве? Мигар може да го е убила кукла!
Дали е протегнал ръка към мен и ме е докоснал, докато е умирал… и кошмарът от реалността е нахлул в съня ми? Или насън… съм го убила?
Дванадесета глава
Техниката на мадам Мандилип
В очите й имаше неописуема мъка. Не можех да й кажа истината, затова я излъгах.
— Поне в едно мога да ви уверя. Причината на смъртта на вашия съпруг е съвсем естествена — кръвен съсирек в мозъка. Прегледът, който му направих, напълно потвърди това. Вие нямате нищо общо със смъртта му. А колкото до куклата — просто сте сънувала необикновено ярък сън. Често се случва на по-чувствителните хора.
Тя ме погледна като човек, готов да даде и душата си, стига да й казвам истината, и промълви:
— Но аз чух как умираше!
— Напълно е възможно… — и аз се задълбочих в теоретични обяснения. Знаех, че няма да ги разбере, но точно поради това щяха да й прозвучат убедително: — Вие сигурно сте били в онова полусънно състояние, което ние, медиците, определяме като „граница“ на пробуждащото се съзнание. По всяка вероятност сънят ви е бил предизвикан от звуците, които сте чули. Подсъзнанието ви се е опитало да си ги обясни и е породило цялата фантасмагорична драма, която ми разправихте. Това, което във вашия сън е продължило дълги минути, на практика е траяло само част от секундата — подсъзнанието само си създава свое време. Става дума за едно често срещано явление. Трясва врата или прозвучава някакъв рязък сигнал. Той събужда спящия. Когато се разсъни напълно, той има спомен за някакъв изключително ярък сън, завършил със силен звук. А в действителност сънят му е започнал с този звук. На него може да му се стори, че сънят му е траял часове. А той фактически е бил почти моментен, защото се е осъществил за един кратък отрязък от време между шума и пробуждането.
Тя въздъхна дълбоко; мъката в очите й като че ли започна да се топи и аз се възползвах от възможността да я доубедя.
— Не бива да забравяте и за вашето собствено състояние. То прави много жени податливи на сънища, съпроводени с неприятни оттенъци. Понякога се стига дори до халюцинации.
Тя прошепна:
— Вярно е. Когато наближи време да се ражда малката Моли, имах ужасни сънища… — Замълча колебливо; видях как съмненията отново замъглиха погледа й. — Обаче куклата — куклата изчезна!
Наругах се наум, че не бях подготвил отговор на този въпрос. Но Маккан беше и каза съвсем простичко:
— Ами, разбира се, че я няма, Моли. Аз я пуснах по сметопровода в боклука. След всичко, което ми разказа, реших че е най-добре повече да не я виждаш.
— Къде я намери? — попита тя рязко. — Знаеш ли колко я търсих!
— Изглежда не си гледала много внимателно, защото си била разтревожена — отговори той. — Беше в коша на детето, цялата омотана със завивките. И беше счупена. Явно детето я е затиснало насън.
— Сигурно Моли я е изритала — колебливо каза тя. — Не си спомням дали я търсих там…
Не исках тя да ни заподозре, че сме се наговорили, и затова рекох укоризнено:
— Маккан, не е трябвало да хвърляш куклата. Ако я беше показал на госпожа Гилмор, тя веднага би разбрала, че е сънувала и това щеше да й спести част от притесненията.
— Е, хайде сега, аз да не съм лекар. — Гласът му прозвуча унило. — Сторих го с добри намерения.
— Върви долу и виж дали можеш да я откриеш — наредих му безочливо. Той ме погледна изненадано и аз кимнах подканящо към вратата. Разчитах на досетливостта му. Маккан излезе. Върна се след няколко минути и съобщи с печален глас:
— Преди четвърт час са вдигнали боклука. И куклата заедно с него. Ето на какво попаднах обаче. — Той показа десетина миниатюрни книги, пристегнати с малък ремък. — Не са ли това книжките, които куклата в съня ти е запокитила нанякъде?
Моли се отдръпна и потрепери.
— Да — прошепна тя. — Моля те, Дан, махни ги! Не искам да ги виждам.
Той ме изгледа победоносно.
— Докторе, май че постъпих правилно, като изхвърлих куклата.
— Така или иначе, след като госпожа Гилмор вече се увери, че е сънувала кошмар, всичко е наред. Хайде — аз взех ръцете й в своите, — ще ви предпиша нещо успокоително. И ви моля веднага да напуснете този дом. Съберете в една чанта всичко необходимо за седмица-две и се махнете оттук заедно с малката Моли. Притеснява ме напредналата ви бременност и невръстният живот, който предстои да се появи. Аз ще уредя формалностите, а Маккан ще се заеме с останалото. Но държа непременно да идете някъде другаде. Ще го направите ли?