Аз също отидох да проверя мястото. То е зад ъгъла, веднага след улицата с кукления магазин. Наоколо има предимно дюкянчета и складове, почти не живеят хора. Къщите са стари. И все пак не можех да разбера как момичето се промъква оттук до кукления магазин. Реших, че моят човек сигурно е сбъркал. Съгледал е друго момиче или просто се е заблудил, че я е забелязал. Направихме подробен оглед и най-сетне попаднахме на едно подходящо кътче, където би могла да се скрие кола. Разбихме без особени усилия вратата. Вътре действително имаше кола, купе, с все още топъл двигател. Значи беше там съвсем отскоро. Освен това според опашкаря колата бе същата марка като онази, зад волана на която бе видял мацката.
Заключихме гаража и се върнахме при другите. Останах да наблюдавам магазина заедно с момчетата до разсъмване. Никаква лампа не светна. Обаче в осем вътре се появи момичето и го отвори!
— Само че ние все още не разполагаме с достатъчно убедително доказателство, че момичето наистина е излизало — прекъснах го аз. — Онова девойче, което е видял твоят човек, може изобщо да не е било същото.
Той ме изгледа със съжаление.
— Та тя се е изнизала следобед без хората ми изобщо да я усетят, не е ли така! Колко му е да направи същото и през нощта? Момчето я е видяло да кара колата, която сетне намерихме там, където младата вещица е изчезнала от погледа на „опашката“.
Замислих се. Нямаше причини да не вярвам на Маккан. А и това зловещо съвпадение на времето!
— Часът, когато е била навън следобед, съвпада с часа, в който куклата е била оставена у семейство Гилмор. Времето през нощта, когато момичето отново е излязло, съвпада с времето на нападението върху Рикори и със смъртта на Джон Гилмор.
— Улучихте десетката, докторе! — възторгна се Маккан. — Тя излиза, оставя куклата у Гилмор и се прибира. През нощта пак се измъква и пуска куклите да пречукат шефа. Изчаква ги да скочат обратно. После се връща и прибира онази кукла, която е у Моли. И след това драсва към къщи. Куклите са в куфарите, които носи.
Не можах да скрия раздразнението си от нелепицата, в която бях попаднал.
— Да, и според теб тя се е измъкнала от къщата през комина, яхнала метла — изтърсих саркастично.
— Не — отговори той сериозно. — Тези къщи са стари и предполагам, че има някоя дупка или подземен проход, през който незабелязано се прокрадва. Както и да е, сега хората ми наблюдават и улицата, и колата, и тя няма да може да ни изиграе пак този номер. — И добави намусено: — Между другото, ако й се наложи, тая спокойно може да яхне метла.
— Маккан — рекох внезапно аз, — възнамерявам да отида и да си поговоря с тази мадам Мандилип. Би ли дошъл с мен?
— Докторе, аз ще съм плътно до вас. С показалци върху спусъците на пистолетите — отговори той.
— Не, аз сам ще се видя с нея. От теб искам бдително да наблюдаваш отвън.
Това не му хареса и той започна да спори, но накрая неохотно се съгласи.
Позвъних в кабинета си. Разговарях с Брейл и научих, че Рикори се възстановява със забележителна бързина. Помолих Брейл да поеме работните ми дела до края на деня, като измислих, че трябва да участвам в някакъв консулт, за да оправдая пред него молбата си. Поисках да ме свържат със стаята на Рикори и наредих на сестрата да му предаде, че Маккан е с мен и че ние двамата отиваме да проведем разследване на едно определено място, че ще го информирам за резултатите като се върна и че ако не възразява, бих желал Маккан да остане с мен през целия следобед.
Тя ми отвърна, че Рикори е наредил Маккан да изпълнява заповедите ми така, като че ли те са негови собствени и че искал да разговаря с мен. Но аз се оправдах, че трябва да бързам, и затворих телефона.
Обядвах с голям апетит. Предусещах, че това ще ми помогне да остана по-близко до реалността — или до онова, което смятах за реалност — при сблъсъка ми с мистичната господарка на илюзиите. Маккан беше странно угрижен и мълчалив, потънал в собствените си мисли.
Когато се отправихме към мадам Мандилип, стенният часовник удари три часа.
Тринадесета глава
Мадам Мандилип
Бях се изправил пред витрината на магазина и се мъчех да превъзмогна упоритото си отвращение, което ме възпираше да се озова в него. Знаех, че Маккан бди наблизо и че част от хората на Рикори са заели позиция в домовете отсреща, а други ходят насам-натам заедно с минувачите. Сред рева и грохота на влаковете над главата ми, шумното движение около Батъри и нормалния кипеж на уличния живот магазинът на майсторката на кукли беше стихнал като обсадена крепост. Побиха ме тръпки. Стоях на прага му, сякаш бях попаднал в преддверието на непознат свят.