— Низш, висш… как ги определяте?
— Който е по-силен, той е и по-горе! Те заселват планетата, а ние се притискаме към Дракопол. При нас има тълпи от безработни и бездомни женихи, инкубаторът пуска по двеста нови дракона на ден — и в такава ситуация предлагате без жестокости?
— Аз нищо не предлагам. Въобще ми е чужда цялата тази вражда. Искам да се оженя и да си отлетя у дома.
— Затова сте ни и нужен! — възкликнал Протозавър. — Женете се! Вземайте си жена и изчезвайте!
— Откъде жена, каква жена?! — ядосал се Горинич. — Нищо не мога да разбера! Не съм срещнал още нито една драконица, затова пък вчера… или това беше днес?… цяла тълпа напираше на съревнованието на женихите!
— Вие знаете ли кой е изобразен на този портрет? — попитал Протозавър.
— Н-не… Но много бих искал да узная.
— Това е последаната драконица на нашата цивилизация. Да, последната, не сте чули погрешно. За правото да я притежават се провеждат регулярни съревнования. Вие искате ли да станете неин мъж?
— Да… Но съревнованията!
— Погледнете този наивен юноша! — прихнал Протозавър и плеснал с криле.
Драконът Болнав цвят сервилно хихикнал, Едноглавецът подал от пролома своята чумава глава и боязливо погледнал наивния юноша.
— Само вие можете да спечелите това съревнование! Вие и никой друг! Вие нямате конкуренти. А сега да поговорим за нашия втори враг. Нейният баща, Хилядоглавият дракон, се е побъркал на тема избор на мъж за дъщеря си. Той насила кара цялото възрастно население да участва в тези унизителни съревнования. Четири пъти в месеца под смъртна заплаха тълпи дракони се събират на площада на Измрелите динозаври и започват да плюсскат, пият, скачат, да решават логически задачи и нито една душа не може — а главното, не иска! — да стане победител.
— Защо ги принуждава?
— И аз питам: защо? Никому не са нужни жени, инкубаторът е напълно достатъчен. Работи с пълна мощност, производството на бойни дракони е уредено. Време е да почне античовешката война, а ние се ограничаваме с нелегален свободен лов.
— За какъв лов става дума?
— Приятелче, разкажи!
— Нека само не се бие — предпазливо казал Едноглавецът.
— Няма — обещал Протозавър.
— Добре — съгласило се Приятелчето, но от пролома все пак не излязло. — Ловят се на примката. Аз се крия в тръстиковите храсти, а моят колега — той има две глави, представителен е — се нацапва с разноцветни бои, завързва се с въже и започва да кръжи в небето… ето така… разпростирайки криле. Много е красиво. Жителите изскачат от домовете си и крещят: „Не бойте се, деца! Това не е истински дракон, а книжен! Никакви живи дракони няма, в природата, така каза господин губернаторът!“ И започват да плюят колегата ми — нагоре, значи. Като се наплюят до насита, бягат към онова място, където се спуска въжето, за да купят от пътуващия търговец този книжен дракон. А търговецът съм аз! Привет, граждани! Те се вцепеняват от ужас, нали съм страшен, а аз започвам да обядвам и изяждам тези, които са по-близо — ахмаците, тичащи най-бързо от всички. Моят колега казва, че по този начин способстваме за подобряването на тяхната порода — най-глупавите не оцеляват. Останалите ги подреждам в колона и с маршова песен към къщи! Който не пее, него за вечеря! Пристигаме, а там книжният дракон — тоест моят колега — вече причаква своята порция. Още един ден закусваме и обядваме, но не изяждаме всички, оставяме и за разплод. Колегата казва, че законите на еволюцията са непоклатими и ако сега не оставим за разплод, утре ще останем без обяд. После отлитаме за друго селище и там правим нов трик. Аз отново се крия в тръстиковите храсти…
— Достатъчно — прекъснал го Протозавър, виждайки, че Горинич се готви да откъсне и последната глава на Приятелчето. — Лично аз не одобрявам този жесток лов, но какво да се прави, като Хилядоглавият дракон се е побъркал? Ние решихме да го убием и да завладеем трона. И започнахме да го убиваме и вече постигнахме добри резултати…
— Вече сте постигнали? — поразил се Горинич. — Не разбирам… Убили сте го или не сте го убили?
— О, не всичко е така просто! При Хилядоглавия дракон обичайната логика не минава. Ние през цялото време все го убиваме, а той още е жив. Да знаехме координатите на всяка негова глава! Но това никой не знае, дори снимка от самолет не помогна. Никой друг не го е виждал. Сякаш го няма никъде… но в същото време той е навсякъде.
— Излиза, че… това е алегоричен дракон, що ли? — предположил Горинич. — Така да се каже, обобщен образ…