— Не, не! Той действително съществува. Той е биологичен обект, там е и работата! Не забравяйте, че има хиляда глави, всичките са хитри и се укриват. Ние дълго не можехме да решим тази задача с хиляда неизвестни и ето аз… от скромност ще кажа „ние“… и ето че ние я решихме. Какво попитахте?
— Не, нищо. Чакам развръзката.
— Той се крие под земята — тихо казал Протозавър, а най-предпазливата му глава се огледала.
— Как така под земята? — също тихо попитал Горинич. — Там не може да се диша!
— Той се е закопал на голяма дълбочина в земята, а главите си е оставил отвън.
— Че къде са тези глави? Щяха да се виждат!
— Замаскирал ги е.
— Как?
— Отгатнете сам — отвърнал Протозавър с онова особено удоволствие, с което се предвкусва неправилният отговор.
— Сега ще опитам. Така. Така е твърде просто. Хилядоглавият дракон живее в канализацията. Нощем неговите глави отварят люковете и дишат свеж въздух.
— Вие сте мислител! — възхитен го похвалил Протозавър, измъкнал бележник и нещо записал. — За канализацията не помислихме. Утре ще се наложи да взривим градската канализация.
— Почакайте с взривяването! Аз се пошегувах!
— Ние ще я взривим, какви ти шеги… Е, а останалите глави къде са според вас?
— Стига вече! Аз пак ще се пошегувам, а вие ще почнете да взривявате!
— Хилядоглавият дракон живее на съседната улица — казал Протозавър и направил многозначителна пауза. Чувало се как в мазилката шуми уплашеното зелено драконче. Едноглавецът му шътнал: — Ей, ти, тихо!
— Където и да се намираме, той ще живее на съседната улица, в съседната къща, в съседната стая — продължил Протозавър. — Той е винаги до нас. Той е разселил своите глави из цялата столица и ги е покрил с държавните учреждения.
Горинич сдържал смеха си, но насмешливата Средна глава чувствала, че няма да изтрае дълго.
— Неговите глави се крият на борсата, в хотелите, в офисите, в малките магазинчета, в инкубатора, дори в римската баня… да, да, да, не се смейте! Във всяко здание с фирма може да се крие глава на Хилядоглавия дракон. Той вижда и чува всичко, което става в Дракопол. Започва работният ден, драконите пристигат в службата — а той е вече там, никъде не е мърдал. Свършва работният ден, всички се разотиват по леговищата и смятат, че са останали сами — а той вече е тук, зад стената на бараката за въглища. Затова ние, проливайки кръв за прогреса на драконовата цивилизация… методично взривяваме, взривяваме, взривяваме и когато бъде взривено и последното имперско учреждение, Хилядоглавият дракон ще загине. Само така! Нека под отломките на сградите загинат стотици невинни! Инкубаторът ще ги възпроизведе. Само вие можете да спрете това кръвопролитие, ако се ожените за неговата дъщеря. Тогава навярно Хилядоглавият дракон ще се опомни и ще се заеме със спасяването на нашата цивилизация. Трябва да поставим санитарен кордон, да се запасим с продоволствия…
— Струва ми се, че всички вие тук сте леко побъркани — тъжно казал Горинич. — Няма полза от много глави накуп. С вашата крива логика може да се докаже всичко, което ви изнася. Че аз съм квадратен, че вие сте произлезли от празна бъчва, а пък вашия телохранител сте извадили от лехата. Например… сега ще затворя очи, ще плюна на пода и ще докажа, че Хилядоглавият дракон се намира там и само там…
Средната глава с удоволствие плюла на пода:
— Сега да поразсъдим. Представете си, че…
Горинич не довършил. На това място, където паднала плюнката, изтърканите дъски се издули и с трясък се разчупили. От дупката се подала безобразна, покрита с брадавици глава и казала, поклащайки се върху набръчканата шия:
— Е, аз съм Хилядоглавият дракон! Не ме очаквахте? Крилата на корема, застани до стената!
Протозавър и драконът Болнав цвят в ужас се шмугнали в дупката на тавана и, дращейки се един друг, изскочили на повърхността. Там се чули викове, сякаш някой ги подгонил. Скоро някаква муцуна погледнала в дупката и почтително съобщила:
— Избягаха, ваше превъзходителство!
— Изпуснахте ги, а не са избягали! — разсърдила се Главата на Хилядоглавият дракон. — Веднага да се публикува решение за поголовно подрязване на крилете. Да се хване всеки, който не ги подреже!
И главата се обърнала към Горинич.
Главата била огромна и приличала на дебела елдова кътма с кафяви петна. От старост се била смъкнала кожата от брадавиците й. Тя криво се ухилила и показала опушените отломки на четири големи зъба. От тази усмивка Горинич не очаквал нищо хубаво за себе си.
— Сега ме слушай — казала Главата на Хилядоглавия дракон. — Тези мерзавци добре ти обясниха всичко, но те не знаят главното. Те не знаят, че драконовият род отдавна е завършил своята еволюция и целият е измрял.