Когато Горинич започнал втория кръг, Дракопол се разтресал. Залюлели се леговищата, изстреляли се капаците на канализационните шахти, пропукали се настилките.
Под земята започнал да се изправя Хилядоглавият дракон.
Дим, мъгла и прах обгърнали центъра на столицата, кълбетата покривали и покрайнините. Хилядоглавият дракон се надигнал от складовете, от хангарите, от канцелариите и всевъзможните заведения; той напрягал всички сили, твърде много тежести били застроени над главите му. Хилядата му окървавени глави се извивали, пробивали покриви, стеени, фундаменти и с прерязани от прозорците шии се опитвали преди смъртта си да направят още едно движение, да развалят още една канцелария, да запалят или обърнат още една цистерна с бензин, да смачкат още един инкубаторен дож.
А дожите си били подрязали крилете и никой не можел да излети!
Горинич се хвърлил надолу с надежда да спаси който и да е. Той кацнал накрая на града, където имало по-малко пожари. Някъде съвсем наблизо се извисила Поредната глава с пробит череп над развалините.
— Изчезвай! — ревнала Поредната глава, като видяла Горинич.
— Остави ги на мира! — извикал Горинич. — Сами ще измрат след две години!
— Пречиш ми! — простенала Поредната глава. — Те са опасни, трябва да се унищожат!
Поредната глава се замятала в предсмъртна агония и умряла сред камарите строшени тухли.
Горинич се понесъл по улицата с името на Всички влечуги. Улицата се люлеела, Горинич се хвърлил към падащите стени. На разрушения кръстопът той изведнъж налетял на треперещото котило на инкубаторните дракони и се ужасил — те един на друг си били подрязали крилете!
— Какво правите, глупаци?! — изревал Горинич. — Отлитайте! Градът се руши!
— Погледни, не си е подрязал крилете… — тъпо се учудил един от глупаците.
— Мини отдясно! — извикал втори.
Глупашката шайка се нахвърлила върху Горинич, но в настилката се отворила огромна цепнатина и ги погълнала.
— Отлитай! — чула се въздишка от недрата на Дракопол.
Горинич излетял и се отправил към океана.
Хилядоглавият дракон одобрително въздъхнал и се изправил в цял ръст.
Столицата рухнала.
Невестата на Горинич се оказала съвсем същата като на портрета. Те се обикнали не само защото нямало друг избор. Отлетели в своята гъста гора до Горин река, живели дълго и щастливо и родили наследник. Но жена за него вече не се намерила.