— За какви?
— За болни жени — обади се Герти.
— Да — продължи мисиз Бокс, — и сега имам пациентки. Идват за операция.
— За аборти — прошепна Герти.
— Почтен дом — настоя мисиз Бокс. — Тук няма нищо скрито-покрито. Поиска ли жената операция, постъпва при нас и я гледаме, докато стане време да си върви. На третия етаж са, та много-много не ни смущават.
— Ас какво се занимава съпругът ви? — попита Блонди, неспособен да схване мястото на един човек, който разрешава на жена си и дъщеря си да канят чужди мъже в леглата си.
— Сега с нищо — отвърна Герти. — Върти се из къщи и помага.
— Мъжът ми е инвалид. Гледа си живота, а ние се грижим за него. Преди години нещо му се случи и се оказа от голяма полза. Сега е просто чудесен. Добър и нежен като дете.
— Какво му се е случило?
— Нещо като случайност, само че нарочно — рече Герти.
— Аз ще ти обясня. — Мисиз Бокс се наведе към Блонди. — Направиха му нещо като на мъж.
— Какво?
— На татко нищо не бива да казваш — намеси се Герти. — Не обича да говори за това.
— Ето как стана — поде мисиз Бокс и прибра кимоното на гърдите си. — Една зима мъжът ми замина на юг за Флорида, малко да поработи. Нямаше пукната пара и по-голямата част от пътя минал на автостоп. Като стигнал до Южна Каролина, спрял една вечер в някакво градче и отишъл да спи в нечий хамбар. Искам да ти кажа, Блонди, че мъжът ми цял живот е бил много добър към мене. И преди да замине на юг, все преследваше момичетата, ама нищо лошо не им правеше и аз му позволявах…
— Кажи му какво станало в Южна Каролина — прекъсна я Герти. — Пак се отплесваш.
— А, да! Отишъл да спи в нечий хамбар, някъде горе на високо, не знам как му викат, дето си държат хората сеното. Като се събудил на сутринта, гледа, едно момиче събира яйца в сеното. Ако познаваше мъжа ми, щеше да се сетиш какво направил.
— Нещо с момичето — избърза Герти, нетърпелива да чуе края на историята.
— Точно така, Блонди. Изнасилил момичето. Не знам защо, ама нали ти казвам, все му шареше окото. Изнасилил горкото момиче и излязъл от хамбара.
— Тогаз го пипнали мъжете — прибави Герти.
— Затвори си устата, Гертруд, нали аз разказвам!
— И какво станало после? — попита Блонди.
— Като излизал, видяла го майката на момичето, а си знаела, че дъщеря й е там да събира яйцата. Събрала просто две и две и тозчас хуква да види. Намира момичето на пода, изнасилено и така нататък. И като почва да вика, събира се народ и погват мъжа ми. Хващат го, връщат го в хамбара и момичето потвърдило. Тогаз го турили в един автомобил, откарали го вън от града и му направили операция.
— С нож — обясни Герти. — Отрязали.
— Точно така — продължи мисиз Бокс. — Нарязали му мъжкото достойнство на парчета, а да знаеш как боли!
— И оттогава не е никакъв мъж — заключи Герти.
— Та затова сега аз и дъщерите ми си правим, каквото си щем. След тая случка на юг все му е едно ние с какво се занимаваме. Моите любовници си идват у нас редовно, при дъщерите ми идват… Впрочем ти май не си виждал по-малката.
— Не — каза Блонди и се огледа.
— Няма я. Но скоро ще се върне. И с нея трябва да спиш. По-фино същество не си виждал.
— Не приказвай така мамо! Нали аз доведох Блонди. Не е честно да ми го отнемат.
— Ти мълчи, Гертруд! Довечера Блонди ще спи с мене и после, когато си поиска, ще идва при мене. Но с малката трябва да внимаваш, Блонди. Тя е истинско дете. Обещаваш, нали?
Блонди гледаше с ококорени очи и явно нищо не можеше да разбере. А и какво можеше да каже!
— А кой шумя отгоре цяла нощ? — попита той.
— Олеле, боже! Дрезгаво извика мисиз Бокс. — Забравихме жената в ъгловата стая! Чух я снощи да ме вика, но съм заспала. Бас турям, че е опънала петалата. Веднага отивам да я видя. — И тя стана от масата, събаряйки стола, и излезе. При стъпките й порцеланът в големия бюфет задрънча.
— Къде отива? — попита Блонди.
— Горе, да види дали жената не е умряла. Толкова са много, че време не ни остава за всички да се грижим. Всяка седмица умират по една-две. Сега имаме девет оперирани, две чакат днес доктора. Винаги е пълно при нас. Майка ми добре печели. — Блонди бе свършил закуската си и запали цигара. — Да се качим в стаята ми — предложи Герти. — Искам да си поговорим без мама, тя навсякъде си пъха носа.
Минаха през хола и заизкачваха стълбите. В подножието на стъпалата за третия етаж стоеше мисиз Бокс и носеше нещо на рамо, мъчейки се да уравновеси тежестта. Като зърна Блонди, пусна товара си на пода. По очертания приличаше на женско тяло.