— Защо ми идвате, като нямам места?
Жената заобяснява, че не знаела нищо, лекарят й казал да дойде. Но това не намали гнева на мисиз Бокс. Тя само извика Блонди в ъгъла и му зашепна в ухото:
— В стаята до банята има една, която скоро ще умре. Свали я в избата и я сложи върху чувалите. Все едно къде ще умре, нас тук леглото ни трябва. Платила си е до края на седмицата. Докато я сваляш, аз ще настаня третата на нейното легло.
Блонди извърши всичко. Влезе при спящата жена и като запали лампата, тя се събуди. Никоя от пациентките не спеше дълбоко, защото мисиз Бокс непрекъснато сновеше от стая в стая и все търсеше коя да смъкне в избата и да вземе за нея пет долара.
— Моля ви се, не ме изнасяйте! — развика се жената. — Знам какво искате да направите с мене, да ме свалите долу в избата, там да умра. — Блонди спря до леглото й. Жената изстиваше от страх. Конвулсии разтърсваха тялото й. Не беше първата, която щеше да умре в зимника. — Исусе! Помощ! — викаше тя, колкото й глас държи. — Повикайте мъжа ми да ме вземе!… Той не знае къде съм… кажете му да дойде да ме спаси!… Искам у дома да си умра, при Чарли и при децата!… Моля ви, не ме сваляйте долу! Викнете мъжа ми… той ще дойде и ще ме заведе у дома, при скъпите ми дечица!… Как да ги оставя? Чарли… Чарли… Чарли! Ела ме спаси, Чарли!… Боже мой! Не ги оставяй да ме смъкнат в зимника! Не чуваш ли, Чарли… Ела, преди да са ме убили! Ох, божичко, помогни ми! Чарли… Чарли!… Дечица мои сладки!…
Мисиз Бокс нахълта в стаята и така удари жената по лицето, че тя се сви от болка.
— Затваряй си устата, глупачко! Или искаш всички да те чуят? Глупачка такава! — Жената погледна мисиз Бокс през сълзи и виждайки лицето й толкова близо, усещайки дъха й на челото си, закрещя още по-пронизително. Мисиз Бокс хвана края на чаршафа и го натъпка в устата й. — Вдигай я, идиот такъв! — изсъска тя към Блонди. — Какво чакаш, да събуди цялата улица ли?
Блонди дръпна завивката и взе жената на ръце. От кръста надолу тялото й беше неподвижно. Мисиз Бокс обви главата й с чаршафа и здраво го върза да не пада. Блонди свали жената и я остави на чувалите. Очите й продължаваха да го следят, в тях напираше нещо, което би искала да изрече. Но мисиз Бокс го извика отгоре да побърза. Блонди покри жената с няколко чувала и тръгна. Очите й продължаваха да крещят зад гърба му.
После помогна на третата да се настани. Беше младо момиче под двайсет. Боеше се. И нямаше мъж.
Глава 19
Днес Бокс беше в добро настроение. Блонди се чувствуваше уморен, главата му тежеше, но след закуската се поободри. После Бокс го покани да седнат на верандата. Някакъв човек внасяше в кухнята зарзават.
— Вчера пак бях на гости на първата си жена — зашепна Бокс. — От месец не бяхме се виждали. Все си е същата.
— Не знаех, че сте били женен.
— Тази ми е втора. И щом умре, ще си взема трета. Човек трябва да има поне три жени. Жените се износват три пъти по-бързо от мъжа.
— И къде се видяхте с първата си жена?
— На гробището. Там живее.
— А как се видяхте, щом е мъртва?
— Шшт! Това е тайна! Аз мога да слизам при нея. Нали знаеш, там долу има много, и мъже, и жени. И добре си живеят. Изкопали си една голяма зала и я свързали с всички ковчези. Спят си в ковчезите, а после си ходят на гости и се събират в залата да пеят. Понякога танцуват. Много добре си живеят! Също като на земята. Уреждат си срещи, женят се. Но иначе всеки си гледа работата и си държи носа далече от чуждите истории. Така и трябва.
— А вие какво правите там?
— Забавлявам се. Жена ми ме заведе до своя ковчег, постоях там около час. Хубав ковчег съм й купил. Знаеш ли, много-много не му мислех, когато го купувах, но вчера, като го гледам, просто се гордея, дето съм й подарил нещо тъй луксозно и красиво. Подплатен, обточен с бяла коприна, луда е за него. Но да видиш мъжете… най-смешните хора на света. Палтата им са без гръб, а от панталоните е останала само горната част. И жените носят кожени палта, ама без гърбове. Повечето са без чорапи, с едни разранени крака… Една жена обула обувките на дъщеря си, а те с цели два номера по-малки! Срамота! Виждаш ли как се отнасят към нас, като умрем? Дават ни най-старите и най-износените дрехи… Много е весело, като се изкопае нов гроб. Всички застават и чакат да видят мъж ли е, жена ли е. И се обзалагат! Като заровят ковчега, хвърлят се да го отварят, да видят кой печели баса. Ако е мъж, събират се всички жени, почват да го разпитват, да флиртуват. Ако е жена, струпват се мъжете и почват да й назначават срещи. Едно само не е както трябва. Случват се мъртъвци, наслагани з ковчега на парчета… А да видиш жените със старомодните дрехи! Има някои отпреди сто години…