Блонди падна на колене и пипна раната си. Две продълговати дупки водеха дълбоко навътре. Кръвта му шуртеше на тласъци, несмущавана от нищо. Блонди се надигна и притича през улицата. До стената на сградата отново падна. Губеше сили. Упъти се към входа на сградата, но след десетина крачки падна пак. Палтото и ризата му бяха напоени с кръв. Вдигна се на колене и запълзя покрай стената. Довлече се до вратата и я отвори. Не знаеше къде отива, помнеше само, че тук е живял с Луиза.
Много преди да достигне последния етаж, той загуби толкова много кръв, че едва успяваше да се премести от стъпало на стъпало. Почти в безсъзнание намери вратата и се строполи пред нея. После събра всички сили и я удари с глава. Вратата моментално се отвори и той се претърколи в стаята, падайки по гръб. Двете момичета изпищяха и се долепиха до стената.
— Боже мой, гледай какво нещо! — извика едната.
Той се опита да стане, но падна, този път по очи. Другата изпищя отново. Първата, която бе продумала, се наведе над Блонди и го обърна с лице нагоре.
— Познаваш ли го? — попита другата.
— Никога не съм го виждала.
— Той умира… виж! Виж как му тече кръвта!
Двете го вдигнаха и с мъка го довлякоха насред стаята. И вече се чудеха какво да го правят, когато Блонди отвори очи и видя едното момиче.
— Луиза — едва чуто прошепна той, — Луиза!…
Не го разбраха какво казва. Само се спогледаха ужасени.
— Луиза — обади се той пак. Силите му го напускаха… Помъчи се да протегне ръка към едното момиче, но ръката падна безжизнена на пода. Двете се притиснаха една о друга. Той умираше пред очите им. Блонди отвори още веднъж очи. Езикът му едва се раздвижи в устата: — Луиза… помъчих се… да… — но фразата остана недовършена.
Двете момичета бяха тъй уплашени, че не се и сетиха да изтичат за помощ. Страхуваха се да излязат от стаята. Едната затвори вратата, а другата се надвеси над Блонди. Сърцето му бе спряло, дъхът завинаги секнал.
Изправиха се до прозореца и трескаво зашепнаха, сякаш се боят, че той може да ги чуе. После се върнаха, вдигнаха тежкия труп и го повлякоха към прозореца. С последни сили го опряха на перваза и след това го избутаха навън. Наведоха се, очаквайки да чуят плисъка във водата, и им се стори, че е минала вечност. Най-сетне долу се разнесе тежко цамбурване и всичко утихна.
— Кой беше тоя? — попита едната.
— Не го познавам.
— Представяш ли си как се е домъкнал дотук? И защо не си е отишъл да умре у дома си?
— Горкият глупак, сигурно не е имал дом — каза другата.
Глава 28
С часовника в ръце Дороти чакаше вече трети час. Наближаваше два и половина. Блонди й беше обещал да се върне след един час. Закъсняваше. Дороти хвърли часовника, грабна палтото си и се спусна на улицата. До ъгъла, където Блонди трябваше да се срещне със Солти, не спря да тича. Обиколи улицата, площадчето, върна се пак назад. Нямаше никого. Нямаше го нито Блонди, нито Солти. Под лампата на ъгъла забеляза локва кръв. Наведе се и я пипна. Беше още прясна. Тръгна по следата и се намери пред вратата на сградата. Намери запалката си и продължи нагоре по стъпалата. Кръвта стигаше до последния етаж и свършваше пред една врата, цялата зацапана с още мокра червена течност. Дороти блъсна вратата и се втурна в стаята, вдигнала високо запалката да й свети. Момичетата изпищяха от страх. Събуди ги викът на Дороти, когато видя локвата на пода. Изправиха се в леглата и се загърнаха в одеялата си.
— Коя сте вие? — извика едната.
Дороти запали лампата и ги изгледа. Цяла трепереше.
— Къде е той? — викна тя и раздруса едната за рамото.
— Какво искате? — попита другата.
— Къде е той? — изкрещя Дороти. — Къде е? — И двете мълчаха. — Кажете ми къде е! Какво направихте с него?
Едното момиче бе измъкнало отнякъде пистолет, но ръката й се тресеше от ужас.
— Кой, застреляният ли? — попита тя.
— Да! Блонди! Къде е сега?
Другото момиче скри рамене под одеялото. От прозореца задуха влажен и студен въздух.
— Защо ни будите посред нощ? Какво искате?
— Къде е Блонди? Чувате ли? Кажете ми къде е!
— Преди няколко часа тук наистина дойде един и се хвърли през прозореца. За него ли говорите? Беше полумъртъв.
— О, господи! — извика Дороти, спусна се към прозореца и се взря в мрака. — Блонди! — Двете, момичета се сгушиха на едното легло. Ставаше все по-студено. Дороти се обърна към тях. — Мъртъв ли е сега?