Луиза премести поглед от Солти към Блонди, стана й неловко, не й се щеше тъй да се говори за нея. Сега тя принадлежеше само на Блонди. Блонди реши, че му стига. Угаси цигарата в подноса за хляб и нервно рече:
— Окей. Съгласен. Вадете хартиите.
Луиза го потупа по ръката и му се усмихна.
— Знаех, че ще приемеш, Блонди. Така искаш да се върнеш на ринга!
Солти разгърна договора на масата и подаде на Блонди писалка. Нищо не се споменаваше за поражение във втората среща. Солти бе вече намислил друго. Блонди надраска името си на хартията. Подписът на Нокаут Харис бе вече там.
— И кога ще бъде мачът? — попита Блонди. — Трябва ми време да вляза във форма. От две години не съм слагал ръкавици.
— Колко време ти трябва? — попита Солти.
— Той има достатъчно време да влезе във форма — намеси се Луиза.
— Около три месеца.
— Три месеца? — повтори Солти. — И таз добра! Първият мач трябва да стане най-много до един месец. На мен и на Нокаут са ни нужни само две седмици.
— Дайте му възможност да си възстанови формата — разпалено рече Луиза. — В това състояние Блонди не може да се бие. И един рунд няма да издържи.
— Тогава месец и половина.
— Не мога — решително каза Блонди.
— Два месеца.
— Може и да ми стигнат, но може и да са малко — каза Блонди.
— Не мога да позволя на моя боксьор да се шляе повече време — рече Солти. — Ако не се подготвиш за два месеца, ще трябва да потърся друг.
— Ще се подготви — обеща Луиза. — След два месеца той ще се бие с Нокаут Харис.
Собственикът на кръчмата-кафене приближи и погледна Блонди. Бе готов отново да го изхвърли. Под мишницата на Крут висеше пистолет, а в джоба на сакото му подрънкваха боксови пръстени.
Глава 6
Солти продължаваше да яде своята кървяща пържола и да говори на Луиза. Блонди мислеше.
— Блонди — неочаквано се обади Солти, сякаш току-що му е хрумнало нещо много важно. — Хайде тази вечер да си направим празненство. Ще повикаме Нокаут Харис и ще идем някъде да пием по една бира. Какво ще кажеш?
Блонди погледна Луиза. Искаше му се тази вечер да се приберат, цяла вечер подсъзнателно бе мислил за това.
— Хайде, Блонди — настоя Луиза. — Добре ще ти дойде. И без това почваш тренировки, скоро няма да имаме тази възможност. Нали вие всичко ще платите? — обърна се тя към Солти.
— Разбира се, аз плащам! Тази вечер аз черпя.
— Добре — съгласи се Блонди. — Да вървим.
Луиза стана от масата.
— Довиждане, Блонди. Прибирам се у дома.
Блонди я изпрати до улицата. Съжаляваше, дето се е съгласил да остане със Солти. Повече му се искаше да бъде с Луиза. Все за това си бе мислил.
— Скоро ще се върна, Луиза. Предпочитам да съм с тебе.
Тя го целуна и тръгна. Като се върна на масата, забеляза Солти да говори с някого по телефона. След пет минути Солти бе при него.