— Нокаут пристига след малко — каза той.
— Къде ще отидем? — попита Блонди.
— Извън града, в една къща. Държи я мой приятел и цялата ще ни я предостави. Отлично заведение. Всичко, каквото поискаш. Попитай за Пеги Джойс и веднага ще пратят такси да я доведе. И Ева да си поискаш, ще ти я осигурят, стига да й знаят телефонния номер.
След десетина минути Нокаут пристигна и със същото такси тръгнаха за къщата извън града. Минаваше един, когато се озоваха там. Солти влезе пръв. Нокаут и Блонди го последваха. Зад бара се отваряше врата към кантората на приятеля му. Горе свиреше джаз. След малко Солти се показа със съдържателя и четиримата пийнаха на бара. Собственикът бе тлъст и розов, с такъв огромен търбух, че сигурно виждаше стъпалата си само в огледалото. Наричаха го нещо като Джокас.
— Първокласно заведение — каза му Нокаут. — А защо е първокласно?
— Дошли сме да разберем — каза Солти.
Джокас ги поведе през някакъв дълъг коридор. Зад вратите се чуваше глъчката на гуляи. Към края на коридора Джокас отвори една врата и ги покани. Стаята бе току-що опразнена и сега две прислужнички я подреждаха и почистваха. В средата имаше голяма кръгла маса със зелено сукно, а наоколо столове. Другата покъщнина се състоеше от кожено канапе и шкаф. Вдясно една врата водеше към гардероба и банята. Прислужничките наредиха столовете и изчезнаха.
— Разполагайте се като у дома си — рече Джокас и натисна звънеца на стената. — Какво да бъде?
— Всичко — отвърна Солти. — Всичко за трима, мъжки порции.
Някакъв келнер внесе половин дузина различни напитки и остави бутилките и чашите на шкафа. Две от бутилките отвори и раздаде на всекиго по чаша.
— Дявол да го вземе! — изруга Нокаут. — Ето къде ми се е идвало от два месеца насам! Докато не умра, оттук не можете ме измъкна!
— Ти по-добре внимавай с пиенето — скастри го Солти. — Боксьор си.
— И си печеля мачовете. Ти се погрижи да не спира въртележката, пък за бокса аз си имам грижата!
— Аз искам руса — обърна се Солти към Джокас. — На около двайсет и да е страстна. Повече от месец кожа без мустаци не съм виждал.
— А за вас? — попита приятелят на Солти.
— От същото и ако може повече — извика Нокаут, та чак таванът се разтресе. — И да е гореща, все едно от печката става.
— Вие каква ще искате? — обърна се той към Блонди.
— Каква да е.
— От същото и ако може повече! — отново изрева Нокаут и удари с юмрук един от тапицираните столове.
Джокас излезе и след миг в стаята се появиха три момичета. Солти посочи една, решавайки това да бъде за него, и я повика при себе си. Пъхна ръка под полата да я опипа и отсече:
— Добре! — После я накара да му седне на коленете. — Ей ти, къдравата — подвикна той към една от останалите две, — върви при нашия Блонди.
Момичето се намести на коленете на Блонди и го прегърна. Дъхтеше на уиски.
— Какво ми правиш, момченце? — попита го тя. — Ще ми направиш ли една здрава напитка?
Блонди напълни две чаши с уиски и й подаде едната.
Насред стаята, обхванал с ръце третата, стърчеше Нокаут. Тя не му даваше да я целуне, но затуй пък всичко останало бе разрешено.
— Няма ли да потанцуваме? — попита Солти.
— Разбира се! — извика момичето върху коленете на Блонди. — Само налейте още!
— Господи, колко съм уморена! — простена момичето на Нокаут. — Досега върших същото с другата компания.
— Все за нещо се оплаква — каза по неин адрес русокосата на Солти. — Не й обръщайте внимание. И без нея ще минем.
— Сега ще я оправя — рече Солти, приближи шкафа и напълни чашите. Момичето ги изпи всичките до една и после заедно с другите две отидоха в банята да се съблекат.
Като се върнаха, всяка изпи на един дъх още по две чаши. Всяка имаше на дясното си бедро по една ярка панделка — такава беше модата.
Блонди седеше и наблюдаваше. Неговото момиче беше с оранжева панделка. Напълни му чашата и той я надигна, мислейки за Луиза. Нокаут отново бе прегърнал другата и я душеше.
— Да танцуваме — настоя Солти.
Двамата с Нокаут взеха да тактуват с ръце, трите се прихванаха през кръста и завдигаха високо крака. После Солти даде на всяка по една чаша. Заскачаха из стаята и вече пияни, почнаха да се блъскат в мебелите. Негърът се помъчи да хване едната, но се спъна и падна по очи на пода. Беше толкова пиян, че не можа да различи момичето. Изкрещя и най-сетне успя да стигне едно от момичетата. Свали я на пода до себе си, а другите две продължиха да танцуват.
Уискито почваше да действува и на Блонди. Като пресуши две бутилки, седна тежко на канапето. Пред очите му се гърчеше едно от момичетата, толкова близо, че забеляза дори порите й. Блонди посегна, сграбчи я и я хвърли до себе си. Някой угаси лампата.