Откак се помнеше, беше винаги здрава и жизнена, а сега й се повдигаше само при мисълта за ядене или пиене. Тресеше я ежедневно и все се надяваше, че дойде ли есента, ще може да хапне поне плодове. Имаше чувството, че стомахът й може би ще ги понася. Единственото нещо, което можеше да погълне, без да го повърне незабавно, бе силно разредена суроватка. Не си спомняше сестра й Майри да е страдала така по време на бременностите си. Дори водата на Свещения извор, която жриците наливаха през най-дългия ден в годината, защото вярваха, че глътка от нея им помага да виждат в бъдещето — дори от тази вода я втрисаше.
От време на време улавяше наблюдателния поглед на Кайлеан върху себе си, но и самата Кайлеан не се чувстваше добре; Ейлан, която й бе най-близка сред жриците, се осмели да я попита какво й е; Кайлеан отвърна, че нещо не е наред с лунния й цикъл. Неразположението й изпълни Ейлан с още по-голям с Кайлеан съвсем не можеше да е бременна! Възможно ли бе нейният грях да бе навлякъл някакво проклятие върху всички жени във Вернеметон? Не можеше да намери сили да попита Кайлеан.
Кайлеан откъсна няколко стръка мащерка от лехата, засадена във вътрешния двор от Латис, и ги потри между пръстите си. Вдъхна с наслада сладкия аромат, който веднага се разнесе из свежия утринен въздух. Мащерката помаже при главоболие и може би най-сетне щеше да се почувства по-добре. Днес поне бе престанало болезненото кръвотечение, което я измъчваше през цялото лято и тя се надяваше, че с него ще изчезне и тежкото предчувствие, че ще се случи нещо страшно, което я преследваше почти постоянно.
Наблизо бяха отходните места и тя чу ясно как някой повръща мъчително. Тя почака, зачудена кой ли е станал толкова рано. След малко се появи позната, болезнено слаба фигура в бяла нощна риза и се запромъква към спалните помещения, сякаш се страхуваше, че някой може да я види. За първи път през последните месеци Кайлеан можеше да разсъждава по-ясно и тя позна момичето. В същия момент й стана ясно на какво се дължи постоянната му слабост.
— Ейлан, ела тук! — тонът й беше повелителен, а момичето бе достатъчно добре обучено, за да не се подчини. Върна се бавно, с колебливи крачки, и още отдалеч Кайлеан забеляза странния контраст между изпитите й бузи и явно наедрелите гърди. Каза си горчиво, че явно е била прекалено заета със себе си напоследък.
— Откога си в това състояние? От Белтейн ли? — лицето на Ейлан се сгърчи и Кайлеан протегна ръце към нея и прошепна: — Горкото ми дете!
В същия миг Ейлан се озова, хлипайки, в прегръдките й.
— О, Кайлеан, Кайлеан, мислех, че съм болна! Мислех, че ще умра!
Кайлеан погали косите й.
— Имаш ли кръвотечение в края на лунния си цикъл?
Момичето поклати глава.
— Тогава носиш живот, а не смърт в себе си — каза тя и усети как тялото на Ейлан се напрегна като струна в прегръдките й.
Очите на Кайлеан се наляха със сълзи. Разбира се, положението на Ейлан беше ужасно, но тя не можеше да подтисне връхлетялата я изневиделица отчаяна завист. Не можеше да мисли как нейното собствено тяло вече я предаваше, че не знае дали сегашното й състояние е признак, че утробата й вече няма да може да носи плод — нещо, което така и не й се бе случило никога — или предизвестява близката й смърт.
— Кой ти причини това малката ми? — прошепна тя в меката коса на Ейлан. — Нищо чудно, че си толкова умислена от известно време. Защо не ми каза? Не знаеш ли, че винаги бих те разбрала!
Ейлан обърна към нея зачервените си очи.
— Не съм насилена…
Кайлеан си спомни, че Ейлан никога не лъже и въздъхна.
— Предполагам тогава, че е бил твоят римлянин.
Ейлан кимна и Кайлеан въздъхна отново и се загледа нанякъде.
— Горкото ми момиче — каза тя най-сетне. — Ако ми беше казала от самото начало, можехме да намерим друг изход, но сега е късно. Носиш плода в утробата си повече от три месеца. Ще трябва да кажем на Лианон.
— Какво ще стори с мен? — попита разтреперана Ейлан.
— Не знам — отвърна искрено Кайлеан, — но не мисля, че ще е нещо кой знае какво — тя отлично познаваше стария закон, съгласно който жрицата, нарушила обета си, се осъждаше на смърт, но бе убедена, че никому не би хрумнало да го приложи срещу Ейлан. — Сигурно просто ще те отпратят тихомълком — предполагам, не си очаквала нещо друго. Но не мисля, че те чака нещо по-лошо — допълни тя.
„Ако пък се опитат да й сторят нещо, каза си Кайлеан и почувства прилив на обичайната си енергия, ще се разправят с мен!“