— Е — подхвана предпазливо Арданос, — какво предлагате вие? — забеляза със задоволство, че Кайлеан също е объркана. Може би нямаше да му се пречка много.
— Миелин също забременя по Белтейн, но тя пометна и не се наложи да търсим друго решение. Но преди няколко години имаше друг такъв случай в тогава просто отпратихме момичето при роднините му.
— Така е — кимна Арданос, — но въпросното момиче не беше дъщеря на друид…
— Нито пък внучка на Върховния друид — допълни Кайлеан. — Ето че стигнахме до най-важното: как положението й ще се отрази на теб! Така ли е?
— Тихо, Кайлеан — каза Лианон. — Как можеш да стоиш тук и да се заяждащ с Арданос, докато горкото дете ви слуша, без да знае дали ще живее или ще умре!
Арданос погледна отново към Ейлан — лицето й бе лишено от всякакъв израз. Инатеше ли се или наистина й бе все едно? Той поклати отчаяно глава. Нима трябваше всичките му усилия да отидат на вятъра заради глупостта на това момиче?
— Друг освен вас знае ли за бременността й?
Кайлеан завъртя отрицателно глава.
— Внимавайте тогава никой да не научи, може би ще намерим някакъв изход…
— Колко мило! — отбеляза саркастично Кайлеан. — Все пак си готов да сториш за собствената си внучка това, което не би отказал на някое напълно непознато момиче…
— Мълчи, Кайлеан — повтори уморено Лианон. — Не бива да говориш така на Върховния друид. Сигурна съм, че той ще опита да направи най-доброто за Ейлан — и за всички нас.
Кайлеан не изглеждаше убедена, но замълча.
— Разберете, че не само вие сте засегнатите от това, което е станало — каза мрачно Арданос. Насилването на жрица — защото той щеше да представи нещата така, независимо от твърденията на Ейлан — би могло да подпали Британия от четирите краища. Той стана, уви се в наметалото си и ги изгледа една по една. Знаеше добре, че има поне един римлянин, който е не по-малко заинтересован от него всичко да бъде потулено.
— Отивам в Дева, за да разговарям с Мацелий. Сигурно ще трябва да се видя и с онова момче.
Към края на месеца оплакванията на Ейлан почти изчезнаха. Тя се чувстваше както преди, а свободно падащата роба прикриваше наедрелите й гърди. Щеше да мине още доста време, преди коремът й да порасне видимо.
През цялото време не спираше да се чуди какво ли ще каже Гай, когато разбере, че е бременна. Продължаваше да не съжалява за решението си, но сега виждаше ясно срещу какви сили са се изправили и колко глупава е била, като се е надявала дълбоко в себе си, че нещо ще може да се промени. Зашеметили я бяха илюзиите, че един ден ще стане Велика жрица, подобна на онези от древността. А единственото нещо, което искаше сега, бе да е майка на детето на Гай. Но не се надяваше, независимо от уклончивите последни думи на Арданос, че биха могли да се оженят.
Утешително бе, че Лианон и Кайлеан явно не бяха на мнение, че състоянието и не допуска участие в ритуалите и тя посрещаше пълната луна заедно с останалите жрици.
За Ейлан беше въпрос на чест да докаже, че бременността й ни най-малко не е накърнила способностите й на жрица. Когато изучаваха подробностите от всеки ритуал, никой не се справяше по-добре от нея — с изключение на Диеда. Когато бяха малки момичета, двете съвсем естествено се надпреварваха коя ще изпреде най-фина нишка и чия бродерия ще е по-красива. Ейлан бе убедена че е облагодетелствана, защото не е останала без майка като Диеда, и нерядко умишлено я оставяше да спечели. Диеда изпитваше нужда винаги да е първа, Ейлан — не. Но сега положението бе по-различно.
Сега вече Ейлан използваше докрай възможностите си. Може би Диеда имаше по-силна памет, и разбира се, пееше превъзходно, но Ейлан проявяваше далеч по-голямо разбиране, когато изучаваха ритуалните си задължения.
Ейлан внимаваше да не изпусне и дума от това, което им обясняваше Лианон. Тя бе вече толкова отпаднала и безплътна, че изглеждаше много по-стара от шейсетте си години.
Нерядко Ейлан си задаваше въпроса кой в крайна сметка ще я наследи. Редно бе следващата жрица на Оракула да бъде Кайлеан, но друидите никога нямаше да я приемат заради острия й език и склонността й да налага собственото си мнение. Миелин също не бе много податлива, а и се бе озлобила, откак загуби детето си. Ейлид пък беше прекалено затворена. Може би щяха да изберат Диеда? Ейлан се чудеше какъв ли ще е редът, който Диеда би въвела в Горския храм.
Когато луната се изпълни отново, Лианон сякаш се бе възстановила напълно, но по време на вечерния ритуал започна да отпада бързо. Успя да завърши церемонията, но за всички беше ясно какво усилие й струваше това. На следния ден припадна, и когато легна на легло, никой вече не се надяваше, че ще се привдигне отново.