16
Арданос изпита известно задоволство, когато уведоми Мацелий Север за провинението на сина му, но префектът беше достоен противник. Изслуша го извънредно учтиво и го уведоми спокойно, че Гай е заминал за Лондиниум, за да се запознае с бъдещата си съпруга. Щом Върховният друид си замина, Мацелий незабавно се зае да осъществи спасителната идея.
Той не се съмняваше нито за миг, че Арданос му казва истината. Изненадваше го само, че синът му е успял така добре да прикрие от него силата на чувствата си. Да, момчето бе наследило упорития характер от него, а неизлечимата чувствителност — от майка си. Мацелий потри очи, защото отново си спомни как Моруад се бе противопоставила на целия свой род, за да се омъжи за него. Не трябваше да подценява силата на тази дива келтска кръв!
Ако ставаше дума за непокорен кон или роб, Мацелий щеше да се справи отлично. Но да дисциплинира Гай не бе толкова лесна работа — нали постоянно му се струваше, че Моруад го гледа с очите на техния син. Крайно време беше момчето да си вземе една римлянка и да улегне. Веднага щом стъпките на друида заглъхнаха по настлания с плочки коридор, Мацелий повика секретаря си.
Помрачнялото лице на префекта накара Валерий да се откаже от обичайния си шеговит тон. Той поздрави стегнато и веднага хукна да търси Гай. Откри го в библиотеката — четеше записките на Цезар за галските войни.
— Отивам веднага — Гай остави на място свитъка. — Имаш ли представа какво е станало?
— Ни най-малка. Едно е сигурно — че е вбесен — предупреди го Валерий. — Тази сутрин разговаря с Върховния друид, Арданос, и веднага след това ме извика, мрачен като буреносен облак.
— Така ли? Чудно какво ли е искал от него старецът? — каза уж небрежно Гай, но усети как тръпки плъзват по гръбнака му. От друга страна, Арданос бе чест посетител в кабинета на префекта — Гай го помнеше още от детските си години. Върховният друид постоянно съобщаваше за молби и оплаквания на своите хора — понякога, когато баща му ги считаше за неоснователни, се случваше и да се ядоса. Нямаше причина да се опасява, че днешният им разговор е имал някаква връзка с внучката на Арданос, но докато бързаше по коридора, тревогата му се усилваше.
Мацелий Север стария държеше в ръцете си куп заповеди.
— Заминаваш веднага за Лондиниум — посрещна го той още от вратата.
Гай го погледна изненадано. Отвори уста да каже нещо, но веднага видя, че баща му не е на себе си от гняв и млъкна.
— Бях ти казал да оставиш на мира онова момиче!
Нещата започваха да се изясняват. Арданос трябва да бе разказал на префекта за тайната им среща. Нима някой ги беше видял? Не бе възможно Ейлан да е казала някому. Гай нямаше нищо против да ходи по улиците и да разказва на всеки срещнат за любовта им, но нали тъкмо тя бе настояла всичко да се запази в тайна?
— Извинявай, татко, но не мисля…
— Не, разбира се, че не мислиш — но това е само половината беля — изръмжа Мацелий. — Предполагам, че дори да се стараеше да провалиш мира, не би могъл да направиш нещо по-лошо — освен да изнасилиш Великата им жрица на олтара или да отсечеш някой свещен дъб! Какво искаш — да ни изколят до крак ли?
Мацелий не изчака отговора на Гай.
— Хората тук и без това само търсят повод за бунт — не, не се опитвай да ми противоречиш — прекъсна се той, като видя, че Гай отвори уста да каже нещо. — Повярвах на честната ти дума, но повече няма да се подвеждам. Не се и съмнявам, че не си изнасилил момичето, но пък съм напълно убеден, че наистина е бременна. Убеден съм също, че е добро момиче и че заслужава нещо по-добро от съдбата, която си й навлякъл. Проклет да съм — при това е жрица и внучка на Върховния друид!
Гай бавно затвори уста. Ейлан — бременна! Ейлан носеше неговото дете под сърцето си! Усети отново нежните й устни под своите, мекотата на тялото й, и почти престана да чува това, което говореше баща му.
— Трудно ще ти простя това — да ме поставиш в такова невъзможно положение! Дори не можем да предложим брак, за да докажем почтеността си!
— Но аз я искам за жена… — поде Гай.
Мацелий поклати глава.
— Целият Юг ще избухне като буре с барут, ако хората разберат какво е станало — ще се повтори ужасът на бунта преди двадесет години. Друидът е прав. Хитър старец е той — вече успя да измъкне отстъпки по въпроса за насилственото събиране на работници, но поне няма да му позволя да ползва глупостта ти, за да продължи да ме изнудва. Вече му казах, че си заминал за Лондиниум, за да се ожениш — и точно това ще те накарам да направиш. Давам ти писмо до Лициний и се надявам, че следващия път, когато те видя, най-сетне ще си женен.