Задължението да охранява новодошлите му даваше възможност да разучи по-добре града — от друга страна, високопоставените посетители се запознаваха с него. Когато попита Лициний умишлено ли му поставя такива задачи, прокураторът кимна.
Защото, ако бракът ви се окаже успешен… — той не завърши изречението и подхвана отново: — Нали знаеш, нямам синове — Юлия е единственото ми дете, и би трябвало да наследи не само имота ми, но и сенаторското ми звание. Но разбира се, една жена, колкото и да е интелигентна, може само да предаде състоянието си и този пост на своя съпруг. Затова се радвам, че поне ще се омъжи за сина на най-стария ми приятел.
Едва сега Гай разбра изцяло плана на Мацелий. Ако вземеше Юлия за жена, той можеше да се бори за такова положение в обществото, на което баща му никога не бе могъл да се надява заради неблагоразумния си брак. Трябваше да е лишен от нормален човешки разсъдък — и да не е син на Мацелий — за не оцени възможностите, които му даваше бракът с Юлия. Животът в Лондиниум вече бе започнал да променя начина му на мислене. Той виждаше отблизо всичко, което би загърбил, ако бе избягал с Ейлан. Дано не бяха постъпили зле с нея! Тя би трябвало да знае, че никаква земна сила — като изключим волята на баща му и заплахата за самата Ейлан — не би го накарала да я изостави.
Той не предполагаше, че Юлия знае за тревогите му, докато тя самата не заговори за това.
— Татко казва — започна тя една вечер, докато двамата седяха на терасата и гледаха как слънцето залязва зад купола на базиликата, — че са те пратили тук, защото си имал някаква връзка с жена от местните. На всичкото отгоре дъщеря на човек, осъден на изгнание. Няма ли да ми разкажеш нещо за нея. На колко години беше?
Лицето на Гай пламна и той се покашля, за да прикрие неудобството си. Никога не бе си мислил, че Лициний би казал такова нещо на дъщеря си, но може пък да беше за добро — така от самото начало нямаше да има тайни между тях.
— Мисля, няколко години по-голяма от теб — каза той. Всъщност сигурно сега Юлия бе на толкова години, на колкото бе Ейлан, когато я видя за първи път. Макар и напълно различна, Юлия все пак проявяваше следи от онази детска невинност, която толкова го бе привлякла у Ейлан.
Прокураторът бе успял да ангажира цялото му време — той, и разбира се, задълженията му да се появява сред местното добро общество. За един млад офицер със смесена кръв това беше замайващо преживяване. На времето бе казал на баща си, че не е амбициозен, но тогава не бе в състояние да прецени какво можеха да му донесат парите и стабилните връзки.
Юлия се усмихна сладко.
— Много ли ти беше тежко, когато не ти дадоха да се ожениш за нея?
— Поне така ми се струваше тогава. Бях влюбен. Разбира се, по това време още не бях срещнал теб — добави той бързо и се зачуди каква ли представа има Юлия за любовта.
Юлия го погледна сериозно и изпитателно.
— Струва ми се, че трябва да я видиш още веднъж, преди да се оженим — каза тя. — Искам да съм сигурна, че няма да започнеш да страдаш по нея след сватбата.
— Имам намерение да ти бъда добър съпруг… — започна той, но Юлия не го разбра, или се престори, че не го разбира. Колко тъмни бяха очите й! Никога не можеше да разбере какво се крие зад тях. А очите на Ейлан бяха ясни и чисти като горско езеро.
— Разбираш ли — продължи тя, — не ми трябва мъж, който съжалява, че не е женен за друга жена. Убедена съм, че е редно да я видиш отново и да си помислиш какъв е животът, който би избрал по собствена воля. Ако след това се върнеш отново тук, ще знам, че действително искаш аз да ти стана жена.
Гай си каза мрачно, че тя говори като баща си, когато подготвя сключването на някакъв договор — като че ли бракът с нея бе най-вече избор на кариера. Но като се има предвид, че бе възпитана в големия град, сигурно точно това и мислеше! А и какво би могъл да иска от една римлянка? Можеше ли тя да има представа от огъня в кръвта, който започваше да пулсира под ритъма на белтейнските барабани, да знае какъв копнеж събужда в сърцето свирнята на овчарчетата по далечните хълмове?
Тъй или иначе, баща му беше забранил да се вижда с Ейлан. Дори Юлия щеше да се ужаси, ако разбереше, че тя е нещо като весталка за местното население. Но Юлия продължаваше да кове планове и Гай изпита чувството, че му представя план за кавалерийска атака.