Великата жрица продължи задъхано:
— Да се изпълни волята на Богинята. Ти си едновременно девица и майка и аз виждам, че Богинята ме гледа с твоите очи. Кажи на Кайлеан… — тя замълча, борейки се за глътка въздух. Ейлан не разбираше дали Лианон бълнува, или тя самата не е на себе си. Посегна и плахо докосна тежката огърлица.
— Кайлеан идва, майко, да й кажа ли да побърза? — попита Диеда.
— Върви — прошепна малко по-ясно Лианон. — Кажи й, че я обичам…
Диеда излезе забързано, а очите на умиращата отново потърсиха Ейлан.
— Сега знам какво е имал предвид Арданос, когато искаше да избера теб, детето ми. Опита се да те подмени с Диеда, но аз знам, че това не е редно. Въпреки всичко ти си се подчинила на волята на Богинята! — устните й се изкривиха в подобие на усмивка. — Никога не забравяй това, което ти казвам сега! Може би дори в очите на Богинята вие сте едно. Няма да могат да ви различат — дори римляните… сега разбирам. — Лианон не можа да продължи. Ейлан стоеше и я гледаше, без да може да помръдне.
Зад гърба й се разнесе гласът на Кайлеан:
— Спи ли Лианон? Ако поспи, може би ще оживее до следващата луна… — тя дойде на пръсти до леглото, наведе се, ахна тихо и прошепна: — Не, тя никога вече няма да спи…
Коленичи до леглото и целуна Лианон по челото, после прокара нежно ръка по лицето и склопи очите й. С всеки изминал миг лицето на мъртвата се променяше — тя вече нямаше вид на спяща, вече не приличаше и на Лианон. Ейлан обгърна тялото си с ръце и трепна от хладния допир на тежките гривни. Беше й студено и имаше чувството, че ще припадне.
Кайлеан се изправи. Едва сега видя ясно Ейлан. Видя огърлицата на шията й и тежките гривни на китките й. Очите й се разшириха от учудване. После лицето й грейна и тя се усмихна.
— Повелителко на Вернеметон, поздравявам те в името на Всеобщата Майка!
Диеда се върна, а след нея влезе Арданос. Той отиде до леглото, наведе се над мъртвата и отстъпи назад.
— Няма я вече — каза той със странен, напълно безизразен глас и се обърна. Когато видя Ейлан със златните накити на Върховна жрица, нещо трепна в погледа му, но той не каза нищо.
Останалите жрици вече се бяха струпали пред вратата, но старата Латис, билкарката, първа се осмели да пристъпи, поклони се пред Ейлан с дълбока почит и каза:
— Ти си вече Гласът на Богинята. Молим те да ни кажеш какви бяха последните думи на покойната.
— Дано Богинята дари покой на Лианон, но тя наистина не подбра подходящо време да ни напусне — казваше ядосано Арданос. — За ритуала на Лугназад трябва на всяка цена да имаме жрица на Оракула, а е съвсем ясно, че Ейлан няма да ни свърши работа!
Той изгледа мрачно двете жени, застанали пред него.
Бяха изминали трите траурни дни; Лианон бе положена в гроба си; Арданос сам се чудеше на силната мъка, която изпитваше всеки път, когато влизаше в тази стая — където я беше виждал толкова често и нямаше да я види никога вече. Лианон сигурно щеше да му липсва още дълго време, но сега не можеше да се отдава на скръбта си. Кайлеан беше намръщена както винаги, а Ейлан го гледаше с широко отворени очи — но погледът й бе напълно непроницаем.
— Приказките, че само девица може да служи на Оракула, са глупаво суеверие — и ти го знаеш не по-зле от мен. Проблемът е там, че да говориш с Гласа на Богинята е нещо много изтощително и може да не понесе на Ейлан в сегашното й състояние — каза Кайлеан.
Знаеше се, че за да има сила за вълшебството, да може да съсредоточи всички усилия на духа и тялото си в призоваването на Богинята да се въплъти в смъртната й обвивка, жрицата на Оракула трябваше да се откаже от плътските удоволствия.
За да може потокът на божествената сила да тече свободно през тялото й, духът й трябваше да се откъсне от сетивата. Затова й бяха забранени нещата, които биха я накарали да робува на сетивата си — да яде месо от определени животни, да пие медовина или други упойващи напитки — и да дели легло с мъж.
— Лианон достатъчно обърка нещата, като избра Ейлан — отвърна Върховният друид. — Не разбираш ли, че това не може да стане! Достатъчно лошо е, че тя е още тук. Отдавна трябваше да е напуснала Вернеметон. Но бременна Велика жрица! Изключено!
— Бих могла да я заместя по време на ритуала… — започна Кайлеан.
— А какво ще обясниш на хората? Докато Лианон беше тежко болна, това, че я заместваше друга, бе обяснимо, но сега тя е мъртва. Преходите винаги са свързани с голямо напрежение. Хората се чудят дали новата Велика жрица ще се справи с изпитанието, дали Богинята все още ще иска да говори с тях, след като Лианон вече я няма.