Той потри чело. От доста време нито един от тях не бе спал достатъчно. Тъмните очи на Кайлеан гледаха измъчено, а Ейлан, въпреки че бе разцъфтяла от напредващата бременност, бе напрегната и тревожна. „И как да не бъде.“ — каза си Арданос. Добре ги беше подредила Лианон с този избор.
— Можете да ми вярвате, че няма да допусна някакъв налудничав пристъп на Лианон на прага на смъртта да разруши това, за което съм работил цял живот! — той въздъхна. — Няма друг изход. Налага се нов избор. Има и прецедент — старата Хелве се опита да предаде властта на — как й беше името? — онова нещастно лудо момиче, което умря. И съветът избра Лианон.
— Ще ти се, нали! — започна Кайлеан, но в този момент Ейлан, която мълчеше толкова отдавна, че друидът почти бе забравил за присъствието й, внезапно на крака.
— Не и преди изпитанието! — гласът й звучеше ясно и твърдо. Другите ма се взряха невярващо в нея. Две червени петна бяха избили на бузите й. — Избрали са новата Велика жрица, след като тази, на която е паднал изборът на Хелве, не успяла да понесе силата на Богинята по време на ритуала, нали? Представяш ли си какви приказки ще тръгнат, ако направо откажа да ръководя ритуала? Нали всички във Вернеметон знаят, че Лианон ме е избрала!
— Но помисли за опасността! — възкликна Кайлеан.
— Да не би да мислиш, че Богинята ще ме порази на място заради прегрешението ми? Ако това, което сторих, е такъв тежък грях, така да бъде! — Ейлан повиши глас. — Но ако оцелея, тогава най-сетне ще разберете, че тя наистина избра мен!
— И какво да те правим, като оцелееш? — каза заядливо дядо й. — Скоро няма да можеш да скриеш положението си, и римляните добре ще се посмеят, като видят Великата ни жрица да се влачи с огромен корем като някоя телна крава!
— Лианон бе намислила изход — каза Ейлан. — И това бе последното, което ми каза. Когато ритуалът приключи, Диеда ще заеме мястото ми, а вие ще твърдите, че тя е тази, която е отпратена. Та ти самият не можеш да ни различаваш, дядо, а ни познаваш и двете от самото ни раждане!
Арданос я изгледа със свити очи. Умът му работеше трескаво. Горкото дете като че ли наистина разреши проблема. Ако умреше по време на ритуала, което бе много възможно, това им даваше възможност да изберат нейна наследница. Ако умреше по време на раждане, Диеда тъй или иначе щеше да поеме властта. Щяха да се справят добре с кое да е от двете момичета — така поне си мислеше Арданос — защото нито едно от двете нямаше да е сигурно в правата си. Ако Великата жрица имаше нужда от подкрепата на Съвета, тя щеше да прави това, което й бъде наредено.
— Ще приеме ли Диеда? — попита той най-сетне.
— Остави я на мен — каза Кайлеан.
Учудена от неочакваното повикване, Диеда се изправи пред Кайлеан, която я чакаше в стаята на покойната.
— Арданос е съгласен ти да заместиш Ейлан, след като мине изпитанието на Оракула. Диеда, длъжна си да ни помогнеш — каза Кайлеан.
Диеда поклати глава.
— Какво ме интересуват желанията на Арданос? Нима той някога се е интересувал от моите? Ейлан сама си е виновна. Няма да приема да участвам в тази измама — така кажи и на баща ми!
— Много добре, но имай предвид, че ако си твърдо решена да правиш само обратното на това, което ти казва Арданос, значи все пак продължаваш да си зависима от волята му. Предполагам, ако ти бях казала, че той е против, би се съгласила? — попита Кайлеан.
Диеда изгледа объркано по-възрастната жена.
— Имай предвид, че той никак не харесва идеята — допълни Кайлеан, като наблюдаваше внимателно. — Би предпочел да отпратим Ейлан веднага и още сега да те изберем за Велика жрица на нейно място. Имам чувството, че прие идеята за подмяната, защото беше убеден, че тъй или иначе ще откажеш…
— Велика жрица ли? — възкликна Диеда. — Но това означава, че никога няма да мога да се измъкна оттук!
— А имаш възможност всичко да бъде само временно — кимна спокойно Кайлеан. — Щом Ейлан роди, тя ще може отново да поеме задълженията си, а във всички случаи ще трябва да заминеш…
— Ще ме оставите ли тогава да замина на север, при Кинрик? — попита подозрително Диеда.
— Ако искаш, замини. Но аз имах предвид да те пратим да се учиш за бард в Ериу…
— Знаеш отлично, че това е най-голямата ми мечта! — извика Диеда. Кайлеан продължаваше да я наблюдава.
— Излиза, че все още има неща, които мога да ти обещая и други, от които мога да те лиша. Ако направиш това за Ейлан — и за мен — ще направя всичко възможно да заминеш да изучаваш изкуството на бардовете при най-добрите певци и арфисти на Ериу. Ако обаче откажеш, Арданос със сигурност ще те направи Велика жрица и ще си изгниеш между тези стени.