Пехотата от двата фланга се опита да последва центъра, но се движеше много по-бавно. Британските колесници се намесиха — когато видяха как линията на пешаците им изтънява, те отново връхлетяха и за миг се озоваха сред пехотата, където нанасяха опустошения като вълци сред стадо овце. Копията и мечовете им косяха пехотинците без милост. Някой изкрещя да затегнат редиците; пеши войници, коне и колесници се смесиха в невъобразим хаос; изведнъж над Гай се надвеси огромната фигура на боядисан в синьо британец и замахна с копието си.
Последвалите събития се развиха толкова бързо, че той нямаше време да мисли. Само посрещаше отчаяно остриетата, които сякаш валяха около него. Към него препусна колесница и подплашеният му кон се изправи на задните си крака. Гай с усилие се задържа на твърдата задна рамка на седлото си. Някой изтръгна копието от ръката му и той се приведе, защото друго копие прелетя току над него — издрънча по шлема му, закачи се за миг в гребена и падна на земята. Гай примигна зашеметено, но конят му, със сигурния инстинкт на бойно животно, вече го изнасяше извън опасност.
За миг се озова малко по-встрани от водовъртежа на битката. Извади своята спата от ножницата и се изправи на седлото. Сега видя ясно, че водачите на колесниците, които не бяха успели да пробият римската защита, бяха приели сражението на място. Една колесница се насочваше към него, подскачайки бясно по неравната земя; едно от колелата се блъсна в голям камък и се строши с трясък; колесницата се заклати и се килна на една страна — водачът й започна да сече поводите с меча си; след миг конете бяха свободни и препуснаха, цвилейки от страх, за да се присъединят към другите, които се щураха из бойното поле и поваляха и свои, и врагове.
Битката беше в разгара си. Склоновете на Граупиус гъмжаха от хора вкопчени в смъртен двубой — погледната отстрани, човешката маса се стелеше като килим по ниските части на планината — тук-там, където сражението бе по-разгорещено, хората се вплитаха във възел, после отново се разплитаха и шарките на килима постоянно се меняха. Все пак Гай имаше чувството, че макар и съвсем незабележимо засега, римляните започват да печелят надмощие. Краткият му отдих бе прекъснат, когато сякаш от въздуха пред него изникна озъбеното лице на планинец, размахващ копие. Конят на Гай се изправи на задните си крака, той отби копието с меча си и веднага удари още веднъж. Нашареното в синьо лице почервеня от бликналата кръв, конят на Гай препусна и лицето изчезна, а Гай продължи да сече и да отбива удари — нямаше време да мисли за каквото и да било.
Когато отново беше в състояние да разсъждава, видя, че са напреднали доста нагоре по склоновете. Отляво дочу викове; каледонците, които досега наблюдаваха сражението от върха, слизаха бързо надолу; носеха се с бързината на вятър по склоновете и явно имаха намерение да подминат отстрани на римските флангове и да ги нападнат в гръб. Виждаше ли Агрикола какво става? В този момент отново засвириха римските тръби и Гай се засмя доволно — четирите ескадрона, които генералът бе задържал до края, най-сетне влизаха в битката. Притиснаха британците по фланговете и ги подгониха към посъвзелата се римска пехота — войските на Калгакус се озоваха между чука и наковалнята. Тогава започна истинското клане.
Силите на Калгакус бяха изгубили всякаква връзка помежду си. Някои продължаваха да се сражават, но други вече се опитваха да бягат от полесражението. Но римляните бяха навсякъде — убиваха или пленяваха, и веднага след това убиваха пленниците си, когато отнякъде се появиха още британци, готови да продължат битката. Наблизо проблесна нещо бяло и Гай видя Агрикола, който се сражаваше в самия център на битката. Охраняваха го само двама трибуни и двама от редовите легионери. Агрикола обърна коня си и препусна към мястото, където се биеше Гай.
Докато наближаваше, един от трибуните нададе предупредителен вик. Трима британци, целите потънали в кръв, въоръжени само с ножове и камъни, тичаха към генерала. Гай пришпори коня си, замахна и острието на меча му отвори огромна кървава рана на гърдите на първия британец. После конят му се препъна в нещо меко и Гай полетя от седлото. Успя да хвърли щита си и да освободи краката си от стремената. Животното рухна на земята; той видя пред очите си блясъка на нож и почувства остра болка в бедрото; конят се мъчеше да се изправи; ножът отново проблесна и се заби във врата на животното; тръпка пробяга по тялото на коня и той отново се отпусна на окървавената трева.