Що се отнася до Ейлан, тя прекара зимата спокойно в уютната горска хижа. Посещаваше я само Кайлеан, и то рядко, а й прислужваше една старица която не знаеше името й. Тя си направи сама олтар на Богинята-майка до огнището и докато плодът растеше в утробата й, тя ту изпадаше в мрачно у ни ние, защото не знаеше дали изобщо ще види отново бащата на детето си ту съзнанието за новия живот, покълнал под сърцето й, я изпълваше с тихо щастие.
И най-дългата зима рано или късно отстъпва пред напора на пролетта. Понякога Ейлан имаше чувството, че вечно ще е бременна, но празникът, посветен на Британия, наближаваше, а с него и времето, когато детето й трябваше да се роди. Няколко дни преди празника Кайлеан се появи в хижата. Наистина, напоследък Ейлан лесно се засмиваше и още по-лесно се разплакваше, но този път при вида на Кайлеан очите й се напълниха със сълзи от дълбоко облекчение.
— Тази сутрин опекох ечемичен хляб — още е пресен — каза тя. — Седни и хапни с мен… — тя се поколеба и допълни: — освен ако не считаш, че самото присъствие на една опозорена жена може да те оскверни по някакъв начин.
Кайлеан се засмя.
— Как пък не — отвърна тя. — Ако не бяха снеговете, отдавна да съм дошла.
— Какво става в Горския храм? — заразпитва Ейлан. — Как се справя Диеда на мое място? Моля те, разкажи ми всичко. Тук само се храня и спя, като че ли съм някакъв зеленчук.
— В никакъв случай — каза усмихнато Кайлеан. — По-скоро дръвче, обсипано с плод — само дето не е есен, а пролет. А Диеда изпълнява съвестно задълженията си, но може би все пак не така, както би се справяла ти. Обещавам ти да дойда за раждането на детето. Прати ми вест по старицата, когато времето наближи.
— А как ще разбера? Кайлеан пак се позасмя.
— Нали беше с мен, когато се раждаше второто дете на сестра ти? Не си ли запомнила нещо?
— От онази нощ помня само разбойниците и как ти взе от огнището живи въглени с голи ръце — отвърна смутено Ейлан.
— Е, мисля, че не ти остава много — каза Кайлеан. — Нищо чудно да родиш тъкмо на празника на Девицата — откак съм тук, непрестанно движиш ръцете си, а това обикновено е знак, че бебето се готви да излезе на бял свят. Донесох ти венец от брезови клонки. Брезата е дърво, посветено на Богинята-майка, и ако сложиш венеца над леглото си, той ще ти помогне да родиш по-леко.
Кайлеан извади венчето от кожената си торба.
— Богинята се грижи за всички свои дъщери, когато им предстои да дадат нов живот. Ще дойда след празника — трябва да съм там, но честно казано, няма да ми е приятно да виждам Диеда на твоето място.
— Приятно ми е да чуя искреното ти мнение — разнесе се неочаквано глас от прага. Мелодичното му звучене подчертаваше още повече хладната омраза в думите. — Но ако не ме харесваш в ролята на Велика жрица, не е ли малко късно да се сещаш за това сега?
Висока фигура, забулена плътно в тъмносини воали, се бе изправила на входа на хижата. Очите на Ейлан се разшириха, а лицето на Кайлеан пламна от гняв.
— Защо си дошла тук?
— Защо пък не? — отвърна Диеда. — Не мислиш ли, че е изключително мило от страна на Великата жрица да посети опозорената си роднина? Няма нито една от милите ни сестри, която да не е наясно, че някой живее тук, и всички са на мнение, че това съм аз. Когато се „върна“, никога няма да мога да възстановя доброто си име.
Ейлан проговори с треперещ глас:
— Затова ли си тук, Диеда — за да се наслаждаваш на моя „позор“, както го наричаш?
— Колкото и да е странно, не — отвърна Диеда и отметна рязко плътните воали от лицето си. — Независимо от всичко, аз ти желая доброто, Ейлан. Не само ти си самотна. Откак Кинрик замина на север, не съм получила нито веднъж вест от него. Знам, че за него Гарваните и тяхната борба стоят винаги на първо място. Затова си мисля, че когато дойде време да сложим край на тази измама, ще е най-добре да не заминавам за Ериу, а да отида на север и да се присъединя към онези жени-воини, които служат на богинята на битките.
— Глупости — сряза я веднага Кайлеан. — От тебе няма да излезе никакъв воин, но за бард имаш изключителна дарба.
Диеда сви безпомощно рамене.
— Възможно е, но трябва да намеря начин да изкупя греха си — защото помагам на измамите на Арданос.