— Наистина ли считаш това за грях? — попита Ейлан. — Аз не съм съгласна с теб. Откак съм тук, имах време да размисля спокойно. Струва ми се, че Богинята не напразно е допуснала това да се случи тъкмо с мен — за да може нейната служителка да съзнава ясно, че е длъжна да се грижи за всички деца на тази земя. И знай, че върна ли се във Вернеметон, ще правя всичко възможно, за да помагам на мира, а не на войната.
Диеда погледна надолу към Ейлан и каза замислено:
— Никога не съм искала да имам дете — нито от Кинрик, нито от който и да било друг. И все пак си мисля, че ако носех дете от Кинрик, може би и аз щях да мисля като теб — в очите й блеснаха сълзи и тя ядосано ги изтри. — Трябва да се връщам, преди да съм дала повод за нови вълнения на клюкарките. Дойдох просто да ти пожелая леко раждане — но виждам че и сега, както винаги, Кайлеан ме е преварила.
Тя се обърна, спусна отново воалите над лицето си, и преди някоя от другите две жени да се сети какво да отговори, излезе от хижата.
С всеки изминал ден слънцето залязваше все по-късно. В клонките напираше нова мъзга, в блатата лебедите ухажваха женските. Все още можеше някоя закъсняла зимна буря да обрули земята, но по всичко личеше, че пролетта е вече на прага. Селяните наизвадиха ралата, рибарите започнаха да потягат лодките си, овчарите будуваха по цели нощи из студените хълмове, за да помагат при раждането на агънцата.
Гай яздеше, заслушан в звуците на зараждащия се около него нов живот, и се опитваше да пресметне изминалото време. От срещата им по Белтейн бяха изминали девет луни. Сигурно Ейлан трябваше да роди скоро. А жените нерядко умираха при раждане. Той следеше полета на завръщащите се водни птици и все повече се убеждаваше в едно — независимо от това дали щеше да вземе Юлия за жена или не, трябваше на всяка цена да види Ейлан отново.
Мислеше си, че колкото повече се издигнеше в римската йерархия, толкова повече би могъл да направи за Ейлан и сина им. Може би, ако детето е момче, Ейлан ще се съгласи да му го даде да израсне при него? Тъй или иначе не би могла да го задържи в Горския храм. Това не му се струваше толкова невероятно — нали роднините на майка му бяха го дали на драго сърце на баща му?
Докато се връщаше обратно към крепостта, мислите му се въртяха в кръг. От една страна, щеше да е ужасно трудно да й обясни, че не могат да се оженят — поне не засега. Виж, ако Юлия не му родеше син… понякога Гай имаше чувството, че разведените двойки в римския свят са повече от женените. Един развод би бил напълно разбираем и допустим — и ако неговото положение станеше по-сигурно, тогава би могъл да се ожени за Ейлан. Но при всички положения той можеше да осигури на детето им добро положение в обществото. Щеше ли Ейлан да му повярва? Щеше ли да му прости? Гай прехапа устни, все още в недоумение какво точно трябваше да й каже.
Но независимо от притесненията, сърцето му започваше да бие по-силно само при мисълта, че ще я види отново — дори само отдалеч, дори само за да се убеди, че е здрава и добре.
Разбира се, оставаше и нерешеният въпрос как ще се добере до нея. Накрая си каза, че ще се остави в ръцете на боговете и те сигурно ще му помогнат.
Легатът, който командваше Втори легион Адиутрикс, напусна редовната служба още миналата зима и заместникът му бе пристигнал току-що. Гай знаеше, че сега баща му ще бъде много по-зает от обикновено, защото ще трябва помага на новия командир, докато той опознае обстановката. Когато обяви, че заминава на лов за няколко дни, старият Мацелий едва успя да намери време да му пожелае приятно прекарване.
И така, Гай отново яздеше покрай хълма на Девиците, точно на празника богинята, наречена от британците Британия, на който се честваше настъпването на пролетта. По това време млади мъже в странни сламени дрехи обикаляха от праг на праг, носейки образа на Богинята — така тя благославяше всеки дом, а благодарните домакини раздаваха на маскираните мъже бира и сладкиши. Но Гай знаеше, че на този празник жрицата, която говори с гласа на Богинята, идва на хълма, за да обяви тържествено настъпването на пролетта. В гората край близкото село Гай се преоблече в британските дрехи, които бе взел със себе си. Сетне се присъедини към тълпата, която вече очакваше идването на жрицата. От откъслечните разговори, които дочуваше, разбра, че тази година на празника има много повече хора, отколкото друг път.
— Старата жрица умря миналата година — каза му една жена. — Казват, че наследничката й била млада и много красива.
— Коя е тя? — попита Гай. Сърцето му тежко се заблъска в гърдите.
— Била внучка на Върховния друид, така говорят. Казват още, че съвсем не било случайно това, дето са избрали тъкмо нея. Но аз пък казвам, че за старите обичаи е най-подходящ някой от старата кръв. Пък и кой би могъл да е по-подходящ от нея, щом още дедите й са служили на боговете?