Сълзите й спряха също тъй неочаквано, както бяха рукнали. Вдигна очи към Гай и за първи път отново го видя истински, докато поставяше бебето в ръцете му. Стори й се състарен и помрачнял. Трудностите бяха издълбали нови бръчки по лицето му, а дълбоко в очите му се таеше сянка, която никога не изчезваше — той също беше страдал. На бузата си имаше белег, който Ейлан не бе виждала досега. Но когато прегърна детето си, лицето му се промени.
— Моят син… — прошепна Гай, взрян в дребното сбръчкано личице — първородният ми син…
Ейлан си каза, че дори в крайна сметка да се оженеше за онази римлянка, този миг си остава неин завинаги.
Блуждаещите млечносини очи на бебето срещнаха очите на баща му и спряха за миг — като че ли наистина го позна. Гай го притисна още по-силно към себе си. Твърдите му черти внезапно се смекчиха; цялата му същност бе съсредоточена в бебето; знаеше, че би сторил всичко, за да защити живота на детето, което лежеше толкова доверчиво и безпомощно в ръцете му. Очите му сияеха и Ейлан си каза, че дори когато се любеха, не е изглеждал толкова щастлив. Беше осъзнал бащинството си.
— Какъв живот те очаква? — прошепна Гай. Гласът му потрепваше. — Как да те защитя, как да ти дам покрив и сигурност?
В един безкраен миг той и синът му продължиха да се гледат, после бебето хлъцна и засмука палеца си.
Гай отново погледна Ейлан и тя изпита внезапна увереност, че колкото и да бе бледа и измъчена след раждането, в неговите очи продължава да бъде красива като самата Богиня.
— Нали е хубав? — каза тя нежно. — Нарекох го Гауен. Искаше ми се да му дам името, което майка ти е дала на теб.
— Прекрасен е, Ейлан — гласът му продължаваше да трепери. — Как ли бих могъл да ти се отблагодаря за него?
„Избягай с мен! — плачеше сърцето й. Отведи ни и двамата някъде, където можем да живеем заедно и да бъдем свободни!“ Но още в същия миг лъч от светилника падна върху наследствения пръстен на ръката му и Ейлан осъзна, че никога няма да стигнат до земя, където да не пада тежката сянка на Рим.
— Опитай се да направиш по-сигурен този свят, в който той ще живее — гласът й повтори собствените му мисли, а в този миг тя си спомняше видението си: в това дете кръвта на Дракона и римския орел се сливаха с кръвта на древните мъдреци. То щеше да стане родоначалник на династия, от която щеше да се роди защитникът на Британия. Но нали за да се случи всичко това, детето трябваше да оцелее, да стане мъж!
— Чудя се дали това изобщо е възможно — погледът на Гай отново помрачня и Ейлан видя как сянката отново се надига в очите му.
— Сражавал си се след последната ни среща — подхвана меко Ейлан. — Този белег не си получил в Лондиниум… Разкажи ми всичко.
— Тук трябва да сте научили за битката при Монс Граупиус — гласът на Гай прозвуча неочаквано рязко. — Е, аз също се сражавах там.
И изведнъж той започна да разказва — първоначално малко объркано, със запъване, но картините се редяха като живи пред очите й, и Ейлан се присви, почувствала ужаса, страха и скръбта.
— Знаех, че става нещо ужасно — каза тя тихо, когато Гай замълча. — Една нощ, около една луна след Лугназад, имах чувството, че си в смъртна опасност. Целия следващ ден ме измъчваше необясним страх, но привечер се успокоих. Още тогава си помислих, че си се сражавал някъде, но бях напълно убедена, че си оцелял. Ти си част от мен, любов моя. Ако бе загинал, щях да разбера.
Гай посегна напосоки, защото очите му бяха пълни със сълзи, и взе ръката й.
— Вярно е. В нощта срещу битката сънувах, че лежиш в прегръдките ми. Никога друга жена няма да заеме мястото ти в сърцето ми, Ейлан. Никоя друга няма да бъде майка на първородния ми син. Но… — гласът му секна, той се насили и продължи: — Не мога да го призная за мой син. Не мога да се оженя за теб.
Лицето му се изкриви от болка, когато погледна отново към сина си.
— Когато така и не можах да разбера какво е станало с теб, все си повтарях, че трябваше да избягаме заедно, когато имахме възможност. Аз бих понесъл да прекарам целия си живот в бягство, ако ти си с мен, но какъв живот би бил това за теб — и за него? — Гай докосна много нежно бузката на бебето.
— Толкова е мъничък — каза той замислено. — Струва ми се, че бих убил с голи ръце всеки, който би се опитал да му причини нещо! — погледът му срещна сериозните очи на Ейлан и той се изчерви, позасрамен от силата на чувствата си.
— Ти каза да се опитам да направя света, в който той ще живее, малко по-сигурен — продължи той тихо. — Така, както стоят нещата сега, виждам само един начин да сторя това. Но за да го осъществим, ти ще трябва да си по-смела от римските матрони от времето на Републиката.