Тъкмо сега на нито един от двамата не му мина мисълта колко странно бе, че всеки път, когато римляните искаха да говорят за големи достойнства и добродетели, цитираха епохата на Републиката, независимо от славата на великите си императори.
— Опитваш се да ми кажеш, че все пак ще се ожениш за римлянката — каза рязко Ейлан. Беше започнала отново да плаче.
— Разбери ме, трябва да го направя! — повиши тон Гай. — Нима не разбираш? Монс Граупиус беше последната битка за британските племена. Единствената надежда за твоя народ сега е един ден да бъде управляван от владетели, които имат и римска, и британска кръв — като мен. А единственият начин да добия влияние в римския свят е да се свържа чрез брак с някоя от влиятелните фамилии. Не плачи — помоли той измъчено. — Никога не съм можел да понасям сълзите ти, скъпа моя. Мисли за него — и той посочи спящото дете в ръцете й. — Заради него и двамата сме длъжни да постъпим така, както трябва.
„Но на теб няма да ти се наложи да понесеш това, което ще понасям аз, което вече понесох!“ — тя отново се бореше със сълзите си.
— Обещавам ти, че няма да те оставя — каза той, сякаш прочел мислите й. — Ще взема при себе си веднага щом е възможно. Нали знаеш — добави той, — при нас бракът не е нещо окончателно.
— Да, чувала съм — каза заядливо Ейлан. В себе си беше убедена, че ако той пи в брак с момиче от благородно семейство, роднините му ще се погрижат да бъде обвързан колкото е възможно по-здраво с нея. — Кажи ми нещо за твоята римлянка. Хубава ли е?
Той я изгледа с тъга.
— Не е и наполовина толкова хубава, колкото си ти, скъпа моя. Дребничка е, но много упорита — добави той. — Понякога имам чувството, че съм се изправил невъоръжен на арената срещу боен слон или някакво диво животно, както постъпват в Рим с престъпниците.
„Тогава тя никога няма да го освободи“ — каза си Ейлан, но успя да се усмихне.
— Значи не си… много влюбен в нея?
— Любима — Гай коленичи до леглото, а в гласа му прозвуча такова облекчение, че тя едва не се засмя на глас, — ако баща й не беше прокуратор, кълна ти се не бих я погледнал втори път. Но с негова помощ мога да стана сенатор, а някой ден — дори губернатор на Британия! Помисли си само какво бих могъл да направя за теб и детето тогава!
Гай се наведе над бебето и в очите му отново просветна същата яростна нужда да го закриля. После, усетил, че Ейлан го наблюдава, отново вдигна поглед към нея. Тя продължаваше да мълчи и да го гледа замислено, докато той отново се смути.
„Права беше Кайлеан, мислеше тя примирено; той си е създал някаква илюзия и се е вкопчил в нея. И сега вярва, че това е действително осъществимо — като всеки мъж“. Е, така поне щеше да й бъде по-лесно да му каже това, което трябваше да бъде казано.
— Гай, знаеш, че те обичам — започна тя, но повярвай ми, дори да ми предложиш брак, няма да приема.
Видя обърканото му изражение и въздъхна.
— Не ти ли казаха вече? Аз съм Велика жрица на Вернеметон, мой дълг е да говоря с гласа на Богинята. Разбери ме — сред моя народ аз съм вече това, което се надяваш да станеш някой ден ти сред римляните! Рискувах живота си за да докажа, че съм достойна за този сан, а изпитанието, на което се подложих, не бе по-малко опасно от твоите битки. Както ти не можеш да отхвърли придобитите в сраженията почести, така и аз не мога да се откажа от своята победа!
Гай се смръщи. Опитваше се да възприеме думите й, а Ейлан си мислеше, че двамата всъщност си приличат много повече, отколкото бе предполагал досега. Но все пак имаше разлика — нали той бе подтикван от лична амбиция, а тя — ако също не бе станала жертва на самоизмама — се покоряваше на волята на боговете!
— Значи ни е съдено да работим в името на една цел, макар че никой освен нас няма да го знае — въздъхна Гай, загледан отново в детето. — И кой знае докъде може да стигне той — ако родителите му са Велика жрица и губернатор на Британия! Нищо чудно да стане даже император!
Бебето отвори очи и загледа надвесените над него лица. Гай посегна и отново го взе малко несръчно в ръцете си.
— Мирувай, Господарю на света — прошепна той на бебето, което се размърда, — и ми разреши да те подържа.
При мисълта, че това мъничко розово същество може един ден да стане император, и двамата му родители се разсмяха неудържимо.
20
Гай се завърна в Лондиниум, обзет от някакъв мъчително сладък шемет. Бе намерил отново Ейлан, само за да я загуби. Беше принуден да изостави детето, което тя му беше родила, но тъй или иначе имаше син! Колкото повече наближаваше столицата и Юлия, толкова по-често му се искаше да обърне коня и да препусне в галоп обратно към Ейлан, но продължаваше да не вижда начин двамата да заживеят като семейство. Отново си припомни колко строго беше лицето й, когато му каза, че е Велика жрица и какво означава това за нея. За миг тя изобщо не приличаше на неговата Ейлан. Само като си помислеше на каква опасност бе изложила себе си и сина им, за да докаже, че е достойна да стане Повелителка на Вернеметон, и кръвта му се смръзваше в жилите.