Детето спеше в кошчето си, увито плътно в някакъв стар шал. Ейлан се надвеси над него, за да му се порадва. Разбира се, че Гауен беше най-красивото бебе на света, но освен това според нея бе наследил орловата извивка на носа на баща си, и може би дори линията на веждите — което го правеше още по-хубав.
Ейлан поседна, все така загледана в личицето на бебето. „Гауен… — мислеше тя — моят малък крал!“ Какво ли щеше да каже Мацелий, ако изобщо узнаеше някога за този свой внук? Прииска й се да го вземе на ръце, но имаше още много работа, а бебето спеше така спокойно! Тя дори се наведе още по-ниско, за да се убеди, че то диша. После се изправи успокоена и отново се зае с дрехите си.
Навличаше ги една по една и постоянно спираше, за да си почива. Когато най-сетне беше готова, взе гребена и седна, за да разреши дългата си коса. Обикновено Анис й помагаше, но днес Ейлан я бе изпратила до близкото село, за да купи още храна. Очакваше Арданос да дойде всеки момент, а след като бе съумяла да запази тайната си толкова дълго време, би било жалко да се издаде тъкмо сега.
Ейлан уви плитката в корона около главата си, както правеха омъжените жени. Новата прическа я караше да се чувства някак странно, но може би щеше да й даде сили да се изправи лице в лице с Арданос — вече като зряла жена, а не като уплашено дете.
Какво ли искаше старецът? Казваше си, че най-вероятно щеше да й нареди да се върне обратно във Вернеметон, но не можеше да подтисне хладните тръпки на страха, който я преследваше постоянно. Дали все пак не бе решил да я прогони от Горския храм?
Обзе я отчаяното желание да грабне детето и да тръгне да търси Гай. Може би все още не се бе оженил. Може би Майри щеше да й даде подслон, освен ако баща им не й забранеше да я приеме. Кайлеан й бе съобщила, че Бендейгид се е завърнал от северните земи. Бил отслабнал като вълк в края на зимата и озлобен и отчаян след претърпяното поражение. Поне можеха да се надяват, че докато живее спокойно в дома на по-голямата си дъщеря, и римляни ще го оставят на мира.
Ейлан продължаваше да обмисля какво би станало, ако се наложи да напусне Вернеметон. Когато се възстановеше напълно, можеше да я наемат да прислужва в някоя селска къща, заедно с детето. Когато момчето поотраснеше, също щеше да работи, за да могат да се изхранват. Най-разумното бе Гауен никога да не узнае кой е баща му. Ейлан умееше да върши всякаква домакинска работа — да тъче, да преде, да дои крави и да бие масло. Ако се наложеше да работи, за да гледа себе си и детето, със сигурност щеше да се справи. Тя въздъхна и се облегна назад в леглото, съзнавайки, че всичко това са само фантазии.
Чувала беше, че на римските весталки се разрешава да напуснат храма, ако желаят, след като навършат тридесет години. Но единственият изход от Вернеметон беше погребалната клада. Не можеше да забрави, че щом разбра за бременността й, Арданос бе готов веднага да осъди нея и нероденото й дете на смърт. Не бе забравила и заплахата на Бендейгид да я удуши със собствените си ръце, ако се случи нещо такова. Но нали, ако искаха да я убият, отдавна щяха да са го сторили?
Когато сянката на Върховния друид най-сетне се очерта на прага на колибата, тя почти се бе вцепенила от страх.
— Радвам се, че си по-добре — Арданос я огледа от глава до пети. Гласът му беше лишен от всякакъв израз.
— Чувствам се много по-добре, дядо.
Той се намръщи.
— Да, аз съм ти дядо, и няма да е зле никога да не забравяш това!
Той отиде до кошчето, взе детето и го вдигна на ръце.
— Но ти си надроби попарата, а сега всички ще трябва да я сърбаме. Този маскарад продължи достатъчно дълго. Млякото ти би трябвало да секне за около три дни, и след това можеш да се върнеш в Горския храм, за да започнеш да подготвяш пролетните ритуали. А синът ти ще бъде даден някъде на отглеждане.
Арданос се обърна и закрачи към вратата.
— Спри! — извика Ейлан. — Къде го отнасяш?
Ужасът я стисна за гърлото. Изведнъж си спомни как страшно виеше кучката им, когато Бендейгид издави новородените й кутрета. Арданос я изгледа невъзмутимо.
— Повярвай ми, за теб ще е по-добре да не знаеш. Обещавам ти, че няма да му се случи нищо лошо и ще бъде на сигурно място. Може би, ако оттук нататък се подчиняваш на това, което ти се нарежда, дори ще ти позволим да го виждаш от време на време.