Ейлан не можеше да разбере как не е забелязала по-рано колко жестока е усмивката на Арданос и колко дълги и остри бяха зъбите му — приличаха на зъби на хищник.
— Не можеш да постъпиш така! — извика тя. — Аз ще се грижа за него. Не можеш да ми го отнемеш! О, моля ти се, моля те…
Арданос я изгледа изпод смръщените си вежди.
— Каква е тази изненада? — отвърна той хладно. — Не може да си се надявала, ще кърмиш детето си пред всички жрици във Вернеметон. Бъди разумна.
— Дай ми го — плачеше отчаяно Ейлан. — Няма да ти позволя да ми го вземеш! — и тя задърпа вързопчето от ръцете на дядо си. Бебето се събуди и ревна с все сила.
— Пусни го, малка глупачке!
Краката на Ейлан вече не я държаха, но тя се свлече на пода и се вкопчи в коленете на друида.
— Моля те, дядо, моля те! Не можеш… — тя се задъхваше, плачеше и заекваше. — Не можеш да вземеш сина ми…
— Мога и ще го сторя — отвърна старецът ожесточено, блъсна я с коляно и издърпа края на робата си от ръцете й. Ейлан падна по очи на пода, а той излезе навън с детето на ръце.
Ейлан гледаше пред себе си, без да вижда. По пода играеха слънчеви петънца — весели и невинни като детска усмивка.
— Чудовище такова! Това ли е отмъщението ти!
Кайлеан трясна с все сила вратата зад себе си и връхлетя гневно в стаята. В градския си дом, строен по римски образец, Върховният друид разполагаше с врати, които можеха да се тряскат. По римските представи къщата беше малка и невзрачна, в очите на британците изглеждаше мрачна и неприветлива с измазаните си стени и стърчащите отвсякъде ъгли.
Арданос вдигна очи от обяда си и зяпна. Кайлеан го заливаше с водопад от думи, които се бяха трупали в душата й, откак тръгна от Вернеметон, и сега бяха разкъсали бента на обичайната й невъзмутимост.
— Отвратителен, жесток старец! Бях обещала на Лианон на смъртното й легло да ти помагам. Но това не означава, че съм твоя безропотна робиня, нито пък, че можеш да ме използваш за надзирател на затворници!
Арданос отвори уста, но Кайлеан продължаваше да беснее.
— Как си могъл да се държиш така със собствената си внучка, с детето на родната ти дъщеря? Предупреждавам те, че няма да ти стана съучастница! Или върни детето на Ейлан, или — тя си пое дълбоко дъх, — кълна се, че разкажа всичко на хората и нека тогава Богинята реши кой от нас е прав!
— Няма да посмееш… — започна Арданос.
— Ще видим! — отвърна невъзмутимо Кайлеан. — Убедена съм, че тя ти е необходима за нещо — в противен случай отдавна да не е между живите — после допълни малко по-спокойно: — Имай предвид едно — ако не върнеш детето на Ейлан, тя ще умре.
— Всъщност нищо чудно, че малката се оказа такава глупачка, но от теб не го очаквах — успя най-сетне да вметне Арданос. — Стига си преувеличавала. Жените не мрат толкова лесно.
— Тъй ли? Заварих Ейлан ни жива, ни мъртва. Пак беше започнала да кърви. Едва не си я убил, стар глупако, но помисли си какво ще стане тогава с плановете ти? Да не си въобразяваш, че Диеда ще се подчинява също така безропотно на волята ти?
— В името на Богинята, какво искаш от мен, жено?
— Не смей да произнасяш името на Богинята! Неведнъж си доказал колко си далеч от нея! — възкликна гневно Кайлеан. — Досега ти помагах единствено в памет на Лианон, която те обичаше — кой знае защо — и вярваше в планове те ти. Само че мен не можеш да уплашиш, както плашеше Лианон. Аз нямам какво да губя. Готова съм да отида още сега при жреците и да им предложа да разрешат спора ни. Лошо нещо е да помагаш на римляните, а да се намесващ в предсказанията на Оракула — още по-лошо. Е, поне те биха преценили така защото няма да разберат възвишените ти цели — завърши тя присмехулно.
— Защо правиш всичко това? Ейлан не ти е дори роднина — Арданос я гледаше недоумяващо.
Кайлеан въздъхна. Беше обичала Лианон като родна майка, но Ейлан за нея бе по-скъпа от сестра — или беше по-скоро заместника на дъщерята, която не й бе съдено да има. Сега, когато съзнаваше, че вече не би могла да роди, дори да иска, разбираше по-ясно страстния копнеж на Ейлан по детето й.
— Достатъчно ти е да знаеш, че няма да можеш да ме спреш. Няма да е зле да ми повярваш, Арданос, защото си заложил много повече от мен. Знаеш много добре, че останалите жреци първо ще попитат защо детето изобщо е било родено. Винаги ще имаш власт над Ейлан, защото тя ще знае, че можеш да й го отнемеш, но на мен — слава на боговете — не можеш да заповядваш.
Върховният друид се замисли. Кайлеан започна да се надява, че го е склонила, съзнавайки същевременно, че думите й не отговарят напълно на истината. Той я държеше в ръцете си, защото винаги можеше да реши да пожертва живота на Ейлан.