Колоните в атриума бяха украсени със свежа зеленина. Всички помещения му се струваха претъпкани с ужасяващи тълпи народ — разпозна сбръчканите лица на няколко достолепни матрони, които бе срещал напоследък в дома на Лициний. Те искрено се усмихваха, макар и не точно на него. Сигурно се радваха за Юлия. Ако знаеха защо я взема съпругът й, надали щяха да бъдат толкова щастливи.
Тълкувателят надлежно обяви, че денят е възможно най-благоприятен за брак и поднесе поздравленията си на младоженците. Смееше ли денят, в който се омъжваше Юлия, да се окаже неблагоприятен!?
Разчистиха останките от жертвоприношението и веднага след това из атриума се понесе шепот. Влизаше невестата, облегната на ръката на баща си. Гай не виждаше от нея почти нищо освен крайчеца на бялата туника, който се подаваше изпод прочутия ален воал. Един от секретарите на Лициний разви свитъка с брачния договор и зачете носово. Всичко беше уточнено още при годежа — сумата, която Юлия внасяше в брака им като зестра, така нареченият „откуп“, който предлагаше Гай. Уточняваше се още, че тя остава по закон зависима от баща си и запазва правото си на лично имущество. Бяха обяснили на Гай, че напоследък тези договори били нещо общоприето и това нямало никак да накърни достойнството му. Съществуваше още и клауза, че той няма право да се разведе с Юлия, освен „при сериозна изневяра“, за която трябваше да свидетелстват поне две почтени матрони. Ако можеше, Гай би се изсмял на глас — не можеше да си представи по-неподходяща жена за ролята на прелюбодейка от разумната и достопочтена Юлия. Освен това бе повече от ясно колко много държи тя на брака си, та да се предположи, че би го изложила така неблагоразумно на опасност. Дори привидното й спокойствие не можеше да прикове вътрешния й триумф.
— Гай Мацелий Север Силурик, приемаш ли условията по този договор и ще вземеш ли тази жена за своя съпруга съгласно римския закон? — попита тогава баща му. Гай забеляза, че всички са се вторачили в него, но като че ли измина безкрайно дълго време, преди той да събере сили да отговори. — Приемам…
— Юлия Лициния? — бащата на момичето зададе и на нея същия въпрос. Но тя не накара гостите да чакат дълго отговора й. Секретарят поднесе договора на двамата за подпис и после го отнесе, за да го регистрира в архивите.
Гай изпита чувството, че човекът отнася със себе си свободата му. За щастие представите на римляните за достойнство не изискваха от младоженеца да се усмихва. Една по-млада и хубава матрона, която се оказа дъщеря на Агрикола, излезе напред, хвана Юлия за ръка и я поведе към Гай. Когато малките й пръстчета стиснаха неговите, той изпита мъчително чувство на вина.
Последваха многобройни молитви — към Юнона и Юпитер, Веста и всички останали божества, за които можеше да се предположи, че биха закриляли семейното щастие на новобрачните. Връчиха на Гай и Юлия едно блюдо с пшеница и каничка с ароматно масло, които трябваше да изсипят като жертвоприношение в разгорелия се огън на домашния олтар. Пламъците запукаха и запращяха, а веднага след това от кухните се разнесе мирис на готвено. Ароматът на печено месо се смесваше с уханието на горящото ароматно масло и правеше въздухът наоколо тежък и задушлив. Сватбеното угощение беше почти готово. Юлия най-сетне отметна воала си. Той разчупи питката от грубо смляна пшеница — надяваше се искрено, че на обяда няма да им сервират такъв хляб — и пъхна в устата на невестата късче от него. Тя повтори жеста му и произнесе обичайните думи, с които двамата ставаха официално семейство. Оттук нататък нещата поеха естествения си ход и Гай само се носеше по течението.
Той седя търпеливо на масата по време на цялото сватбено угощение, което бе достатъчно пищно, за да е достойно за възможностите на Лициний и гордостта на Юлия. Чувстваше се зашеметен. Наблюдаваше като през мъгла огъващите се от всевъзможни ястия маси; опитваше се да разбере какво му говореха хората около него; приемаше учтиво поздравленията им. Кимаше на словоизлиянията на някакъв стар приятел на Лициний и изцяло се съгласяваше с мнението му, че да вземеш такова момиче за съпруга е изключително щастие. Старият сенатор упорстваше да разказва всевъзможни забележителни постъпки на Юлия, още когато е била в пелени. Някъде наблизо двама висши магистрати обсъждаха шепнешком предстоящия поход на императора в Германия.
Робите, които им прислужваха, се кланяха постоянно и също мънкаха поздравления. На масата не се предлагаше месо от жертвоприношенията — съвсем не. Имаше крехко свинско печено, пилета на шиш и чудесен хляб от най-фино пресято пшеничено брашно. Виното се лееше като река, Гай го хареса и изпиваше всяка чаша, която му подаваха. Гостите продължаваха да пристигат в неспирен поток; поздравленията продължаваха да валят; Гай си каза, че никога не е виждал баща си толкова щастлив.