Празненството продължаваше и той почти изчерпа всичките си запаси от любезност и самоконтрол; дълбоко в себе си не спираше да се чуди какво би казала Ейлан за всички тези превзети глупости; дали щеше да му повярва че прави всичко заради нея и новородения им син?
До него Юлия се кискаше неспирно на неприличните подмятания на странстващите актьори и акробати, които бяха повикани да ги забавляват. Гай се съмняваше, че тя разбира и половината от намеците им. Традиционно тази част от церемониала символизираше зачеването на бъдещите им деца — клоуните много се стараеха, за да не би някой да не схване смисъла на намеците им. Вече му се повдигаше от нескончаемите блюда, които постоянно се сменяха пред тях, но той продължаваше да се преструва, че яде, и за стотен път се съгласяваше на всеослушание, че Юлия е прекрасно момиче, а той е имал голям късмет.
Юлия като че ли вече задрямваше — беше изпила втора, а после и трета чаша от виното, и тъй като то бе значително по-силно от това, което Лициний предлагаше на ежедневната си трапеза, естествената й жизненост бе притъпена. Гай започна да й завижда, за съжаление той си беше напълно в съзнание.
Навън започваше да се смрачава. Отвън се разнесоха викове. Церемониал-майсторът обяви, че е дошло време за брачната процесия, а Гай се усмихна глупаво. Цялата работа беше смехотворна, защото Мацелий не притежаваше дом в Лондиниум и новобрачните просто се преместваха в другото крило на същата къща, но Юлия явно бе твърдо решена да не пропусне нито един обичай на сватбения си ден.
Добре поне, че никой не го накара да имитира отвличане на невестата, мислеше Гай, докато водеше Юлия след себе си, хванал я престорено грубо за китката. В сегашното му състояние всяка бабичка и всяко куцо куче биха могли да му попречат да изпълни процедурата.
Връчиха му торба, пълна с варакосани лешници и дребни медни монети и му обясниха, че трябва да ги хвърля на просяците, които редовно чакаха своя дял на такива пищни сватби. Юлия носеше подобна торба, която имаше същия цвят като сватбения й воал. Качиха се в носилката и носачите ги понесоха тържествено извън дома на Лициний, надолу по широката улица към форума, покрай новия дворец на губернатора и табулариума. Пред тях подскачаха флейтисти и певци, редом с носилката вървяха роби със запалени факли. Накрая шествието направи пълен кръг и влезе отново в дома на Лициний, само че през друг вход, в тази част от него, която бе предоставена на младоженците Гай изпита дивото желание да се разкикоти на глас. Започна да разхвърля съдържанието на торбата си и наоколо се понесоха благословиите на тълпата. Оставаше още съвсем малко…
Над входа гореше факла, предназначена да пропъди злите духове. Гай, с малко прояснено от нощния хлад съзнание, си пожела отчаяно факлата да пропъди спомените му. Някой подаде на Юлия купа с масло, за да намаже с него колоните на входната врата, и вълна, която трябваше да увие около тях.
Застарелите матрони се изредиха да я целуват и да й желаят щастие, и след кратък размисъл се насочиха към Гай, за да разцелуват и него — разрази се истинска буря от сълзливи прегръдки, целувки и благопожелания. Мацелий, също видимо пийнал — Гай за първи път виждаше баща си в такова състояние — прегърна и двамата. Лициний също ги прегърна и целуна, и заяви, че сватбата била прекрасна.
Най-сетне Гай вдигна Юлия на ръце и я пренесе през прага. Стори му се удивително лека. После бутна вратата зад себе си и я затвори с крак.
Миризмата на прясна боя от стените се смесваше с аромата на цветята в косите на Юлия и със силния мирис на някаква есенция. Тя стоеше пред него напълно неподвижна. Гай изпита неочакван прилив на нежност и много внимателно повдигна воала от косите й.
Цветята бяха почти напълно увехнали. Внимателно подредените от прислужничката й шест дълги къдрици се бяха отпуснали и косите й висяха свободно надолу. Изглеждаше прекалено малка, за да бъде невеста. Още преди Гай да проговори, тя го хвана за ръка и го отведе пред олтара, поставен в средата на техния нов атриум. Изправи се до него и го загледа с очакване.
Той послушно вдигна края на тогата си, покри с нея главата си, и се поклони пред малките статуетки от теракота, които представляваха божествата — покровители на домашното огнище.