— В името на огъня и водата те приветствам като съпруга и пазителка на домашния ни олтар… — каза Гай пресипнало. Поля вода върху протегнатите й ръце и й поднесе кърпа да ги избърше; после й поднесе свещ, с която да запали огъня на олтара.
— Нека боговете благословят брачното ни ложе — отвърна тя, — и дано те даря с много синове.
Брачното легло ги очакваше. Той я поведе към него и започна несръчно да развързва възела на вълнения й колан. Колко ли младоженци бяха изгубили търпение и бяха срязвали този възел? Каза си с облекчение, че най-сетне и той ще се отърве от задушаващата прегръдка на тогата.
Юлия легна в голямото легло и веднага придърпа завивките до брадичката си. Очите й го следяха неотклонно. Утре окървавените чаршафи щяха да бъдат тържествено представени на престарелите матрони като доказателство, че бракът е бил консумиран. За щастие, от Гай не се очакваше да присъства на тази част от церемонията. Той нито за миг не се съмняваше, че практичната Юлия се е подсигурила с кръв от жертвените пилета, в случай, че женихът се окажеше прекалено пиян, за да изпълни съпружеските си задължения. Бяха му обяснили, че почти всяка невеста осигурява по този начин спокойствието си.
Но Гай не беше чак толкова пиян и изпълни дълга си ако не със страст, напълно задоволително. Поне не беше груб, а Юлия бе прекалено невинна, да очаква нещо повече.
21
Ейлан се завърна във Вернеметон едва през март. Беше й нужно време, за да се съвземе от преживения шок, независимо от уверенията на Кайлеан, че детето ще й бъде върнато. Когато се наплака и започна да разсъждава по-спокойно, тя започна да разбира, че дори детето да се върне, нещата никога вече няма да бъдат същите.
След няколко дни гърдите престанаха да я болят. Друга жена щеше да кърми вече малкия й син; друга щеше да го притиска до себе си през дългите нощи и да го успокоява, когато плаче; друга щеше да къпе малкото розово телце. Той щеше да запомни лицето на друга жена, надвесено над люлката си, друга щеше да напява приспивните песни, които Ейлан помнеше от майка си. Ейлан не можеше — и не биваше — да жертва това, за което бе рискувала живота си.
За да не се забележи подмяната, обявиха, че Великата жрица е болна и една нощ Ейлан пристигна в Горския храм йод прикритието на мрака, а Диеда отпътува веднага за Ериу, за да се учи при тамошните бардове. Можеха само да се надяват, че докато Диеда се завърне, всички вече ще са забравили, че някога във Вернеметон са живели две млади момичета, които са си приличали като две капки вода. Кинрик бе все още в плен, и Диеда не можеше да отиде при него, дори да искаше. Тя се беше примирила, пък и винаги я бе привличала възможността да учи при бардовете на една страна, която бе останала напълно незасегната от влиянието на Рим.
Едва сега, когато отново пое задълженията си на Жрица на Оракула, Ейлан осъзна напълно колко изолирана ще е занапред от външния свят. Тази изолация бе наложена донякъде на Диеда, за да бъде прикрита подмяната, но санът и също я изискваше. Нейно право бе да избере жените, които щяха да й помагат и да й прислужват, и тя избра Кайлеан, Ейлид, Миелин и младата Сенара, но останалите жрици виждаше почти само по време на тържествените церемонии.
Беше се случвало и преди Горският храм да даде подслон на жени или деца, останали без близки, както стана и със Сенара. Затова, когато в малката колиба до лехите с билки, където обикновено нощуваха гостите на Вернеметон, се настаниха млада жена на име Лия заедно с едно малко момченце, на което тя бе дойка, това бе може би малко необичайно, но не и нечувано чудо. Довел ги беше Върховният друид. Никой не виждаше нищо странно и в това че от време на време дойката отиваше с бебето при Великата жрица — казваше че тя обичала да си играе с малкото.
След бурната радост, която изпита, когато видя детето си отново, Ейлан пак плака горчиво. Струваше й се, че сега Гауен е повече син на Лия, отколкото неин. Все пак, беше същинско чудо, че Арданос, макар и принуден от Кайлеан, бе спазил обещанието си. Нерядко се чудеше с какво ли го е убедила да върне детето, но така и не посмя да я попита.
Разбира се, явната й слабост към детето даде повод за клюки. Но Кайлеан благоразумно бе успяла да сподели със старата Латис — строго поверително — че детето било на голямата сестра на Ейлан, Майри, която забременяла след смъртта на първия си мъж, и сега се наложило да го прати тук, защото се канела да се омъжва повторно. След седмица нямаше никой във Вернеметон, който да не е чул историята, а тъкмо това бе и целта на Кайлеан. Някои продължиха упорито да твърдят, че бебето е на Диеда, но никому и през ум не минаваше, че Ейлан може да е негова майка. Много скоро момченцето стана любимец на повечето жени.