Ейлан се измъчваше от угризения, че е опетнила доброто име на сестра си и на Диеда, която също й бе като сестра. Но те все пак се бяха съгласили да участват в измамата, макар и с нежелание. По-тежка бе мисълта, че никога няма да може да признае открито майчинството си. Но времето минаваше и с всяка изминала седмица разкриването на истината ставаше все по-немислимо.
Арданос се върна от Дева и с явно злорадство побърза да й съобщи, че синът на Мацелий се е оженил за дъщерята на прокуратора на Лондиниум. Ейлан мислеше, че е подготвена да посрещне вестта, но едва се удържа да не се разплаче пред стария друид.
Трябваше да поддържа вярата си, че и тя, и Гай са взели правилното решение, но не можеше да спре да мисли за жената, която й бе станала съперница. Красива ли беше? Дали и с нея Гай говореше така нежно, както на времето с Ейлан? Имаше ли действително за него някакво значение това, че Ейлан си оставаше майка на първородния му син? Или може би я беше забравил? И как би могла да разбере отговора на всички тези въпроси, които я измъчваха?
А времето си течеше независимо от опитите на хората да пренебрегнат неспирния му ход, и отново настъпи навечерието на Белтейн. Ейлан отново трябваше да говори на хората с гласа на Богинята.
Първоначално си мислеше, че когато издържа изпитанието и стана Велика жрица, е пропъдила веднъж завинаги съмненията. Но сега, през дългите часове на нощта, тя отново се чудеше дали този път няма да бъде наказана за богохулната си постъпка, макар че денем се убеждаваше, че щом е оцеляла веднъж, надали Богинята ще я накаже точно сега. Ако пък Силата, която бе почиствала в себе си, когато я посвещаваха за жрица, бе само внушение, тогава напразно се беше отказала от Гай. От друга страна, ако Арданос не вярваше в Богинята, на която привидно служеше, значи той богохулстваше, а не тя. Щом й се налагаше да остане Велика жрица, беше длъжна да си изясни дали представата на Върховния друид за Богинята беше измамна или самата Богиня не съществуваше.
Докато Ейлан се пречистваше и се подготвяше за ритуала, й хрумна, че ако пие от златната купа пред очите на насъбралото се множество, въздействието ще бъде много по-силно, и реши да поговори за това с Арданос. Той се съгласи с готовност да изменят тази част от ритуала, но като че ли бе учуден, че тя е мислила за това.
Този път Ейлан сама приготви отварата, която трябваше да изпие. Увеличи количеството на билките, които усилваха яснотата на виденията, но намали тези, които откъсваха волята от съзнанието. Затова, когато настъпи моментът, съзнаваше съвсем ясно присъствието на притихналата тълпа около себе си. Долавяше страхопочитанието на хората и донякъде можеше да го разбере. Съзнаваше, че красотата й им въздейства много по-силно от чара на преждевременно състарената Лианон. Но някога и Лианон е била млада и красива като нея. Дали всичко се свеждаше само до това — театрално представление, ръководено от жреците? Не беше възможно — Ейлан бе напълно убедена, че Присъствието, въплътило се в нея първия път, когато се яви пред хората като жрица на Оракула, беше съвсем истинско.
Тя изпи чашата на един дъх и почти веднага усети замайването и настъпването на транса. Припомни си как й бе повлияла напитката първия път и веднага се отпусна на стола със затворени очи, за да не би зоркото око на Арданос да забележи, че този път тя владее съзнанието си. Сега, когато Върховният друид започна напевното си обръщение към Богинята, Ейлан забеляза, че сред заклинателните слова умело са размесени и думи, които трябваха да насочат жрицата към отговора, който се очакваше от нея.
Сега всичко й стана ясно. Ето защо Арданос държеше на жрица, която да не може да разчита на собствените си ясновидски способности. Нерядко го беше чувала да говори за ползата, която може да извлече Британия от римската Цивилизация. Дори си спомни, че той каза нещо подобно една вечер в бащиния й дом, когато тя още не знаеше кой е всъщност Гай. Поне никой не можеше да обвини Върховния друид в непоследователност.
След последния си разговор с Гай тя дори бе склонна да даде донякъде право на дядо си. Ако се използваха разумно, предсказанията на Оракула можеха да послужат за установяването на траен мир в Британия. Докато върховен друид бе Арданос и докато Арданос водеше разумна политика, постъпката му може би не бе голям грях. Но Ейлан не искаше да бъде само оръдие на Арданос, искаше да знае подробности за събитията в света отвъд високата ограда на Вернеметон. По закон Повелителката на Горския храм можеше да упражнява власт, която надхвърляше далеч ролята й на Оракул. Сега, когато разбра ясно какво върши дядо й, Ейлан поемаше и отговорността да реши сама дали да продължава да му помага и ако продължи, дали да го прави във всички случаи, или само когато тя прецени.