— Исках само да те поздравя, дъще… Повелителко — поправи се Бендейгид. — Отдавна не сме се виждали. Исках да се уверя, че се чувстваш добре…
„Време беше да се сетиш за мен“ — каза си мрачно Ейлан. Но се виждаше, че последните години са били тежки и за него. Не само присъствието на огромния Хю го караше да изглежда по-нисък от преди — той се бе стопил видимо, косата му беше посивяла съвсем, около устата и по челото му имаше дълбоки бръчки. Ейлан забеляза и друга промяна — баща й открай време беше суров човек, но сега в очите му гореше тъмен, фанатичен пламък.
Той прие дървената чаша, стегната със сребърен обръч, който тя му подаде, и приседна на една пейка. Ейлан отново се отпусна на големия си резбован стол.
— Все пак надали това е единствената причина, която те е довела тук, татко — продължи тя спокойно.
Той се взря в подадената му чаша, после вдигна отново поглед към дъщеря си и поде:
— Лианон беше стара и уморена жена. Мога да разбера нежеланието й да види страната си, разкъсвана от война — и сигурно на това се дължат постоянните призиви за мир, които Богинята отправяше към народа ни през последните няколко години. Но сега дойдоха други времена. Друга е и Повелителката на Вернеметон. Знаеш ли за голямото сражение при планината, наречена от римляните Монс Граупиус? Знаеш ли, че земите на вотадините сега са превърнати в пустош, че там, където някога живееше многобройно племе, малцината оцелели едва смогват да не умрат от глад?
Ейлан отклони погледа си. Разбира се, че бе чувала за битката, и то от човек, който бе участвал в нея. Самият Гай й бе разказал как гладуващите местни жители идвали през зимата пред портите на укрепленията, за да просят храна. Но тя знаеше и друго — наистина, римляните бяха нашественици, но нерядко самите британци бяха изгаряли селата си и избивали добитъка, за да не могат римляните да се възползват от изоставените им домове.
— Отговори ми, ти, която говориш с гласа на Богинята! Сълзите на отведените в робство жени могат да изпълнят цяло море; кръвта на избитите ни воини крещи за отмъщение — защо тя не ни чува? Защо не отговаря на молитвите ни? Защо Оракулът продължава да ни налага този позорен мир?
Бендейгид скочи на крака и пристъпи към Ейлан, но в същия миг гигантската фигура на Хю се отдели от сенките в ъгъла. Ейлан си пое дълбоко дъх, За да прикрие учудването си, и махна успокоително на телохранителя. Винаги бе предполагала, че баща й също е замесен в плановете на Върховния друид. Възможно ли беше той да не знае, че през всичките тези години Арданос е определял предсказанията на Оракула?
— Не може да не знаеш, че аз само повтарям предсказанията, които чувам — каза тя спокойно. „Ако знае истината, аз само я потвърждавам, ако не я знае не съм издала нищо с тези думи.“
Думите й бяха всъщност напълно верни, защото Арданос наистина тълкуваше отговорите, които тя даваше на въпросите така, както счетеше за необходимо, но от друга страна Ейлан действително не въздействаше по никакъв начин на словото на Богинята. Може би досега самата Богиня бе говорила миролюбиво и на Арданос не бе му минало през ума да заподозре, че Ейлан е в пълно съзнание по време на ритуала.
Бендейгид стана и закрачи нервно из стаята. После подхвана отново:
— Дошъл съм при теб с молба. Ти говориш на Богинята. Помоли я за отмъщение! Не забравяй — духовете на жените от Мона викат за мъст!
Ейлан се намръщи.
— Кинрик ли те накара да дойдеш тук с такава молба?
Тя знаеше, че Гай е пленил Кинрик, и че беше спасил живота му, като го бе определил за заложник, но не знаеше нищо за по-нататъшната му съдба.
— Кинрик беше пленен — изръмжа баща й. — Искали да го изпратят в Рим за забавление на императора, но той избил стражите и избягал.
— А къде е сега? — попита тя уплашено. Ако римляните го пленяха повторно, Кинрик можеше само да моли боговете за бърза и лека смърт.
— Не знам — друидът явно не искаше да даде по-точен отговор. — Но имай предвид едно, дъще — на север се надига гневът на подтиснатите. Римляните постепенно се оттеглят от онези земи. Не всички Гарвани са загинали при Монс Граупиус. Раните на оцелелите заздравяха. Ако Богинята не вдигне народа ни на борба срещу римляните, можеш да бъдеш сигурна, че Кинрик ще го стори.
— Но аз говоря само на хората, които идват по големите празници на Хълма на девиците — отвърна притеснено Ейлан. — Те повечето са корновии и ордовици, понякога идват и демети и силури, и много рядко по някой от дивите обитатели на хълмистите земи. Какво общо имат те с Каледония?