Ейлан забърза след другото момиче, пламнала до корена на косите си. Вече можеше да чуе тихия ромон на извора. Пътеката заслиза надолу и тя последва Диеда към процепа между две скали, откъдето чистата водна струя се стичаше в малкото езерце под него. Някога, незнайно колко отдавна, хората го бяха оградили с камъни; камъните са били украсени с изсечени по тях орнаменти, но водата ги бе изгладила почти напълно. Но лешниковият храст, на който хората връзваха панделки с надеждата, че молитвите им ще бъдат чути, беше млад — наследник на безбройните лешникови храсти, расли тук от незапомнени времена.
Момичетата се разположиха до езерцето и проснаха на тревата кърпа, върху която започнаха да нареждат даровете — чудесни малки сладкиши, шише медовина, и няколко сребърни монети. В крайна сметка това бе малко езерце, обиталище на богинята на тази гора — не някое от големите свещени езера, където цели армии правеха жертвоприношения в знак на благодарност за спечелените победи. Но открай време жените от рода на Ейлан носеха тук дарове след края на всеки свой лунен цикъл и така подновяваха всеки път своята връзка с Богинята.
Потръпвайки от хладния допир на въздуха, момичетата смъкнаха дрехите си и се надвесиха над езерцето.
— Свещена вода, ти извираш от утробата на Богинята. Както ти си люлка на живота, нека и аз да мога да давам живот… — Ейлан загреба вода в шепите си и я остави да се стече по корема и между бедрата й.
— Водите на този свещен извор са млякото на всеобщата Майка. Както тя храни света, нека и аз да мога да храня тези, които обичам… — зърната на гърдите й потръпнаха от стеклата се по тях ледена вода.
— Този свещен извор е духът на Богинята. Както водите му вечно извират от дълбините на земята, нека и на мен ми бъде дадена силата да връщам живота на света… — студената вода плисна челото на Ейлан.
Момичето се загледа в повърхността на езерцето — по нея пробягваха сенки. Водата се успокои и бледото й отражение започна да добива по-ясни форми. Но докато Ейлан гледаше, лицето, което я гледаше от водата, започна да се изменя. Това не бе тя, а друга, зряла жена с по-тъмно руси коси, по които пробягваха червеникави отблясъци като искри от огън. Но очите си бяха същите.
— Ейлан!
Чула гласа на Диеда, Ейлан примигна и лицето в езерцето отново стана нейното. Другото момиче трепереше от студ, а сега и Ейлан усети, че мръзне. Навлякоха бързо дрехите си. Диеда посегна към кошничката със сладкишите и гласът й, плътен и звучен, звънна в тишината:
„В Горския храм всички жрици пеят в хор“ — каза си Ейлан. Собственият й глас, нежен и малко треперлив, се присъедини към гласа на Диеда в мелодично съзвучие:
Ейлан отля малко медовина във водата, докато Диеда ронеше в езерцето късове от сладкишите. Течението ги пое и за миг Ейлан имаше чувството, че шумът на водата се усили. Двете момичета се надвесиха над езерцето, за да пуснат вътре донесените монети.
Когато водната повърхност се успокои, Ейлан видя ясно в нея двете им лица, толкова прилични едно на друго. Зрението й се помрачи и тя трепна от страх, че може отново да се яви онази, другата жена. Вместо това едното лице изчезна — остана само едно, чиито очи грееха във водата тъй, сякаш две звезди бяха паднали в езерото.
„Ти ли си духът на това езеро? Какво искаш от мен?“ — въпросът се изтръгна от самото й сърце. И отговорът прозвуча в душата й:
„Моят живот тече във всички води, също както тече кръвта в твоите вени. Аз съм Реката на времето и Океанът на пространството. Ти ми принадлежиш от незапомнени времена. Адсарта, дъще, кога ще изпълниш обета, който даде?“
Стори й се, че блясъкът от очите на тайнствената жена прониква в най-дълбоката й същност. А може би беше просто слънцето, защото, когато дойде на себе си, видя, че сияйните му лъчи проникват през гъстите корони на дърветата.
— Ейлан! — очевидно Диеда я викаше не за първи път. — Какво ти става днес?
— Диеда! — възкликна Ейлан. — Не я ли видя? Не видя ли духа на езерото? Диеда поклати глава.
— Говориш също като онези свещени гъски във Вернеметон, които не престават с техните врели-некипели за видения и какво ли не още!
— Как можеш да говориш така! Та ти си дъщеря на Върховния друид — ако отидеш в Горския храм, могат да те обучат за бард!