Чашата на Мацелий изтрака върху подноса.
— Невъзможно. Бендейгид е заточен от властите, и ако не греша, на всичкото отгоре е друид. Произходът му е благороден, и не мога да кажа нищо против момичето, щом е от неговото коляно — но това усложнява нещата още повече. Тези бракове…
— Та нали ти самият си сключил такъв — прекъсна го Гай.
— И това едва не стана причина за края на военната ми кариера! Вярвам, че това момиче може да стане чудесна съпруга, също както майка ти на времето, но един такъв неравен брак е предостатъчен в рода ни — отвърна рязко Мацелий. „Прости ми, Моруад, плачеше сърцето му. Обичах те, но сега съм длъжен да спася нашия син!“
— Нещата тогава бяха много по-различни — поде той малко по-спокойно. — Но сега, след бунта на Боадицея, всякакъв съюз с британско благородническо семейство, пък дори да е от тези, които са верни на Рим, би бил катастрофален за кариерата ти. А ти трябва да бъдеш особено внимателен — точно защото си син на майка си. Мислиш ли, че бих захвърлил просто така всичко, което съм извоювал с цената на тридесетгодишна служба в легионите? — Мацелий трескаво си наля още вино и го изпи на един дъх.
— Разбери ме правилно — имаш ли необходимите връзки, възможностите стават неограничени — затова дъщерята на прокуратура ще бъде неоценима придобивка за теб. Семейството им е в роднински връзки с Юлиите. Никой не ти пречи да си имаш увлечения — не са се свършили робините, пък и дъщерите на свободните граждани. Но се откажи веднъж завинаги от британските благороднички — и той загледа мрачно сина си.
— Ейлан не е като другите. Аз я обичам…
— Твоята Ейлан е дъщеря на друид! — избухна Мацелий. — На времето срещу него бе повдигнато обвинение, че е подстрекавал войниците от местното население към бунт! Не можаха да докажат вината му, затова просто го заточиха — той сам не знае какъв късмет има, че се размина с бесилката или с кръста! Дори само за това не бива да се забъркваш по никакъв начин с това семейство! Да не би дъщеря му да е бременна от теб?
— Ейлан е чиста като весталка! — възкликна Гай със зле прикрит гняв.
— Тъй ли? Не бих бил толкова сигурен на твое място — местните жители не приемат тези неща като нас, римляните — отбеляза Мацелий, но като видя мрачния поглед на сина си, побърза да добави примирително: — Хайде, не ме гледай така — вярвам ти. Но щом момичето е добродетелно, ще бъде толкова по-ужасно, ако й отдадеш сърцето си. Разбери ме, момчето ми, тя не е за теб.
— Това ще реши баща й — избухна Гай, — не ти!
Мацелий изръмжа нещо под носа си.
— Можеш да ми вярваш, че баща й ще каже същото като мен — че такъв брак ще донесе нещастие на двама ви! Забрави я, Гай, и си намери някое добро римско момиче. Положението ми в тукашното общество е достатъчно високо, за да можеш да си сигурен, че ще те оженя, за която пожелаеш.
— Да, стига името й да е Юлия Лициния — отвърна Гай с горчивина. — Ами ако дъщерята на Лициний не иска съпруг с британска кръв?
Мацелий сви рамене.
— Още утре ще пиша на Лициний. Ако е възпитана като истинска римлянка, ще приема брака като дълг пред рода си и държавата, който трябва да изпълни. Но можеш да си убеден, че ще те оженя — за нея или за някоя друга, преди да си опозорил името ни.
Гай поклати упорито глава.
— Ще видим. Ако Бендейгид приеме да ми даде дъщеря си, ще се оженя за Ейлан. Думата, която съм дал, вече ме обвързва.
— Не, невъзможно — възрази Мацелий. — Пак ти казвам, доколкото познавам Бендейгид, и той ще каже същото.
„Да му се не види, продължи той наум; лошото е там, че момчето ми прилича толкова много! Сериозно ли смята, че ще се примиря?!“ Гай сигурно мислеше, че баща му нищо не разбира — младите хора винаги си въобразяват, че те са единствените, които знаят какво е любовта — но истината бе друга. Мацелий го разбираше отлично. Моруад бе разпалила огън в кръвта му като никоя друга, но тя самата не бе щастлива, след като се омъжи за него. Чувстваше се като затворница зад стените на крепостта. Благородните римски матрони й се присмиваха, а съплеменниците й я проклинаха като предателка. Нямаше да допусне синът му да живее със съзнанието, че и той също като баща си е донесъл само мъка на жената, която обича.
Мацелий бе съумял да вложи добре припечеленото от многото военни походи и имаше достатъчно пари, с които можеше да изживее спокойно старините си. Но тези пари нямаше да стигнат и за Гай, ако той решеше да прави кариера във войската. Бе длъжен пред паметта на Моруад да не допуска синът им да пропилее възможностите си.
— Татко — проговори тогава Гай, с тон, какъвто баща му никога не бе чувал от него. — Обичам Ейлан. Тя е единствената жена, която бих взел за съпруга. Ако баща й не пожелае да ми я даде… е, сам знаеш. Рим все пак не е целият свят.