Тя кимна. Стоеше вдървена в прегръдките на баща си — сякаш ги разделяха цели светове. Той бе казал, че ако се омъжи за Гай, гарвани ще кълват сърцето й — Ейлан разбра, че това не са просто думи, защото изпита такава силна болка, сякаш наистина гарван забиваше човка в кървящото й сърце.
Почувствал мълчаливия упрек, баща й каза раздразнено:
— Права е майка ти, като казва, че не трябва да те държим повече неомъжена. Още тази зима ще ти намеря съпруг от нашите хора.
Ейлан се откъсна от ръцете му с пламнали от гняв очи.
— Подчинявам се, защото нямам друг избор — каза тя с горчивина, — но ако не мога да се омъжа по мой свободен избор, никога няма да взема друг мъж за съпруг!
— Както искаш — отвърна баща й мрачно. — Няма да те насилвам. Но се кълна, че ще сгодя Сенара още преди да й вържат моминския пояс! Нямам намерение да преживея същото и с другата си дъщеря!
Дъждът продължи да вали неспирно и валя още дълги дни. Реки и потоци преливаха от коритата си, заливайки поля, ниви и пътища. Майри трябваше да роди всеки момент, а съдбата на мъжа й оставаше неизвестна. Тя нерядко се съгласяваше, че би постъпила по-разумно, ако бе останала под бащиния си покрив, докато роди, но в това време бе по-опасно за нея да потегли обратно. Затова Ейлан замина да помогне на сестра си, съпроводена от двама от хората на баща си.
Макар че продължаваше да плаче всяка нощ, разкъсвана от мъка по Гай, Ейлан бе доволна, че е при Майри. Тук се чувстваше полезна. Сестра й имаше нужда от близък човек около себе си, а и малкият й племенник бе станал плачлив и капризен — не можеше да разбере защо майка му го е отбила и баща му е изчезнал. Майри вече бе станала много тромава и отпусната, и нямаше сили да се занимава с него, но Ейлан бе търпелива, хранеше го и си играеше с него часове, и се радваше, когато детето започваше отново да се смее.
Дъждът не спираше и Ейлан започваше да се притеснява, че ще трябва сама да помага на сестра си при раждането. Майри бе помолила една жрица да дойде, когато настане време.
— Всички жрици в Горския храм разбират от тези неща, сестро — бе казала тя, разтривайки гърба си, който я болеше почти постоянно. — Няма защо да се тревожиш.
Беше четвъртата вечер, откак Ейлан бе пристигнала, и вече се чувстваше почти у дома.
— Няма ли да е чудесно, ако ни пратят Диеда?
— Тя е нова в храма, сестро, и няма да й разрешат да го напусне, преди да е изминала първата година. Обещаха да ми изпратят една от помощничките на Лианон, една жена от Хиберния на име Кайлеан — Майри произнесе последните думи с толкова сух тон, че Ейлан се запита дали не изпитва някаква неприязън към жената, но предпочете да не задава въпроси.
След още три дни пристигна и самата Кайлеан — висока, увита в шалове и наметки тъй, че от нея се виждаха само очите и няколко кичура от тъмната й коса. На фона на черната коса кожата й изглеждаше бяла като мляко, а очите й бяха изненадващо сини. Докато сваляше връхните си дрехи, някакво въздушно течение разнесе дим от огнището и жрицата се разкашля. Ейлан бързо напълни чаша с ейл и й я подаде.
Жрицата каза тихо:
— Благодаря ти, дете, но нямам право да пия ейл — бих те помолила за малко вода…
— Разбира се! — Ейлан се изчерви и забърза с друга чаша, за да я напълни от ведрото при входа. — Мога да изтичам за по-прясна до кладенеца…
— Не, тази ще свърши работа — каза жрицата, взе чашата от ръката на момичето и я пресуши на един дъх. — Благодаря ти. А сега ми кажи, коя е жената, на която ще помагам при раждането? Ти самата си по-скоро още дете…
— Майри очаква да роди всеки момент — измънка Ейлан. — Аз съм сестра й, Ейлан, втората дъщеря на Бендейгид. Имам и още една сестра, Сенара, но тя е само на девет години.
— А аз съм Кайлеан.
— Видях те по Белтейн, само че тогава не знаех името ти. Мислех, че помощничката на Лианон ще е… — тя се изчерви смутено и млъкна.
— По-стара? — довърши вместо нея Кайлеан. — Или по-достолепна? С Лианон сме неразделни, откак тя ме доведе тук от западния бряг на Ериу. Бях четиринадесетгодишна, когато за първи път прекрачих прага на Горския храм, и служа там вече шестнадесет години.
— Познаваш ли Диеда? Тя е сестра на майка ми.
— Познавам я, разбира се, но тя живее в Дома на девиците — ние сме много и с различни призвания. Сега, като те видях, разбирам… — но за тези неща ще говорим по-късно. Заведи ме първо при сестра си.
Ейлан я отведе при Майри, която вече се движеше с мъка, и се отдръпна встрани, за да остави двете да поговорят насаме. Кайлеан разпитваше Майри надълго и нашироко, но толкова тихо, че Ейлан не чуваше нищо. Имаше не що успокояващо в тихия, напевен говор на жрицата.