Ейлан се стресна и си каза, че до днес дори не е разговаряла с Кайлеан. Но също както с Гай, бе убедена, че познава по-възрастната жена от началото на мирозданието.
Кайлеан свиреше на арфата си. Свиреше доста отдавна, когато изведнъж Майри се изправи на одъра и извика, вперила очи в тъмното петно на роклята си, което ставаше все по-широко. Другите две жени вдигнаха стреснато очи.
— Изтекоха ли ти вече водите? — попита жрицата. — Така е, мила, бебетата идват, когато на тях им харесва, а не когато на нас ни е удобно. Най-добре ще е да се заловим за работа. Ейлан, излез да намериш овчаря и му кажи да донесе още дърва. След това засили огъня, напълни котлето и чакай водата да заври хубаво.
Кайлеан несъмнено разбираше, че младото момиче се успокоява, като има да върши нещо.
— По-добре ли ти е сега? — попита тя, когато Ейлан се върна. — Често съм мислила, че е грешка да се оставя жена, която не е раждала, да присъства на раждане — това само може да я уплаши. Но ако ще идваш при нас, в Горския храм, рано или късно ще ти се наложи да научиш и това.
Ейлан преглътна и кимна. Бе твърдо решена да оправдае доверието на по-възрастната жена. През първите два часа Майри успяваше дори да дремне, защото болките идваха нарядко. От време на време извикваше, сякаш насън. Ейлан също дремеше на пейката край огъня. Бе дълбока нощ, дъждът плющеше неспирно, когато Кайлеан се наведе над нея и внимателно я събуди.
— Ставай вече. Имам нужда от теб; разбутай жаравата, хвърли дърва в огъня, и направи на Майри отвара от глог. Не знам колко време ще продължи раждането, но сигурно ще се наложи да помагаш.
Когато отварата беше готова, Кайлеан се наведе над Майри, която се мяташе неспокойно в постелята, и поднесе чашата към устните й.
— Хайде, изпий това. Ще се почувстваш по-добре.
След малко Майри отметна глава назад и лицето й се сгърчи от болка.
— Още малко, мила — каза окуражително Кайлеан. — Само не се опитвай да ставаш.
Майри се отпусна назад задъхана, а Кайлеан се обърна и каза тихо и бързо на Ейлан:
— Избърши лицето й с влажна кърпа, докато аз приготвя всичко необходимо.
Тя тръгна към огъня, без да спира да говори на Майри:
— Виж какви хубави пелени съм подредила тук за бебето. Съвсем скоро и ще можеш да я прегърнеш. А може би ще е той — още един хубав син?
— Все ми е едно — изохка Майри. — Искам само… всичко да свърши… още много ли ще продължи?
— Не, разбира се, че не. Още малко, Майри, и детето ще дойде… Така, добре, още малко! Ето, болките вече се застъпват, знам, много те боли, но това значи, че бебето вече идва…
Ейлан се бе вдървила от страх. Майри просто не приличаше на себе си. Лицето й бе червено и подуто, тя викаше и сякаш сама не съзнаваше какво става около нея. После изведнъж си пое рязко дъх, изви гърба си като дъга и подпря крака в другия край на леглото.
— Не мога… не мога повече — стенеше тя пресипнало, а Кайлеан продължаваше да говори — нежно и успокоително. Ейлан вече имаше чувството, че сестра й ражда дни наред.
Изведнъж тя дочу някаква промяна в тона на Кайлеан.
— Мисля, че вече е време. Дай й да държи ръцете ти, Ейлан — не, не така, да стиска китките ти. Сега, Майри, напъвай с все сила. Знам, че си уморена, но скоро всичко ще свърши. Дишай… точно така, дишай, не спирай! Ето, ето, виждаш ли? — Майри се изви за последен път, жрицата се приведе и изведнъж Ейлан видя в ръцете й нещо — невероятно червено, дребно и сгърчено, но живо, което махаше ръчички и изведнъж изплака тъничко.
— Ето, Майри, имаш чудесна дъщеря!
Все още зачервеното лице на Майри се отпусна в блажена усмивка, когато Кайлеан постави новороденото на корема й.
— О, Богиньо — въздъхна жрицата, загледана в майката и бебето. — Колко пъти съм виждала това и всеки път ми се струва, че е чудо!
Тъничкият писък се извиси и се превърна в яростен рев, а Майри се засмя щастливо:
— О, Кайлеан! Колко е красива! Невероятно красива!
Бързо и ловко жрицата преряза пъпната връв и изми детето. После го подаде на Ейлан и се обърна отново към Майри, за да следи за излизането на плацентата.
Ейлан си каза, че е невероятно нещо толкова мъничко и крехко да е човешко дете. Колко тънички бяха ръчичките и пръстите на бебето! Главата му беше покрита с мек, тъмен мъх. Майри незабавно заспа от изтощение, а Кайлеан окачи малък метален амулет на врата на бебето и започна внимателно да го повива.
— Сега вече елфите не могат да ни я откраднат, а и не сме я изпускали от поглед, за да не я подменят с тяхно бебе — каза Кайлеан. — Освен това дори и те не биха излезли навън в такъв дъжд. Виждаш ли, че и от такъв потоп може да има полза.