Недопустимо бе войниците да го видят, че плаче. Той скри лице в наметалото и се опита да убеди сам себе си, че по лицето му не текат сълзи, а дъждовни капки.
9
— Къде е мъжът ми? — към обяд, на другия ден след раждането, Майри най-сетне се събуди, капризна и кисела. — Защо не намерите Родри? Ако той беше тук, щеше да ни защити от тези мъже…
В сравнение със студа навън вътре в колибата беше приятно топло. Ейлан, която вече започваше да усеща последиците от прекараната безсънна нощ, изгледа раздразнено сестра си и седна по-близо до огъня. Като че ли не беше достатъчно лошо това, че разбойниците бяха отвлекли всички дойни крави и тя бе принудена да гази калта на цели мили оттук, за да заеме едно животно от съседите заради бебето на Майри — тя още нямаше мляко. Добре че поне по-голямата част от стадата беше още на летните пасища — така сестра й все още имаше някаква зестра, и би могла да се омъжи повторно един ден. Разбира се, Ейлан не бе толкова безсърдечна, че да подхване такъв разговор с нея сега.
— Нямаше да откраднат кравите, ако Родри беше тук!
— Ако Родри беше тук, най-вероятно щеше да се нахвърли върху тях, и ти пак… — Ейлан прехапа устни, ужасена от това, което едва не каза. Беше забравила, че сестра й не знае нищо. — Кайлеан… — тя изгледа умолително жрицата.
— И ти пак щеше да останеш вдовица — довържи грубо Кайлеан, наведе се и взе купата с топло мляко от огъня.
Очите на Майри се разшириха.
— Какво говориш? — тя се взря в бледото лице на Кайлеан и пребледня на свой ред, съзнавайки мрачната вест, изписана на него.
— Бих почакала още, преди да ти го съобщя, но вече не можем да си го позволим. Родри е бил заловен от римляните, когато се опитал да освободи насила отведените мъже. Бил е незабавно екзекутиран, Майри.
— Не е вярно… Лъжеш! Не е възможно да е мъртъв и аз да не съм го почувствала! О, по-добре разбойниците да бяха ме убили! Защо не ги остави да ме убият, Кайлеан? Трябваше да си отида с него… Защо не съм мъртва и аз?!
Майри се отпусна обратно в леглото, хлипайки. Бебето незабавно започна и приглася. Кайлеан го взе на ръце и го подаде на Ейлан, после се наведе ад младата жена и заговори с неочаквано нежен глас:
— Тихо, тихо, няма полза от тези сълзи. Имаш две прекрасни деца. Техният живот едва сега започва. Трябва да събереш силите си, Майри, за да можем да отведем оттук, преди скотите да са се върнали!
Скоро Майри отново заспа, изтощена от плач. Ейлан дремеше край нея, когато изведнъж се стресна, дочула тропот на конски копита пред къщата. „Разбойниците!“ помисли ужасено момичето, но после си каза, че никой разбойник не би хлопал така тежко и настоятелно на вратата, без да се опитва да я разбие. Сърцето й биеше като барабан, когато отиде да вдигне резето. Отвори и видя баща си.
Веднага се сети за Родри. Затова ли бе дошъл баща й — за да съобщи на Майри какво се е случило? Съпругът й бе един от най-добрите воини на племето и семейството им винаги го бе приемало като един от тях — Родри бе като брат на Ейлан, и се отнасяше с нея като със сестра. Сега, когато Майри знаеше истината, и Ейлан можеше да си позволи да тъгува.
Тя отвори широко вратата. Бендейгид влезе, залитайки, и се препъна в прага — като че ли ездата дотук го бе изтощила, или внезапно бе остарял с десетилетие. После усети твърдите му длани на раменете си. Дълго време Бендейгид стоя мълчаливо и се взираше в дъщеря си.
— Кайлеан току-що каза на Майри за Родри — поде най-сетне Ейлан. — Ти… знаеш ли?
— Знаех отдавна — проговори с мъка баща й. — Мълчах, защото се надявах, че известието не отговаря на истината. Проклятието на боговете ще стигне рано или късно всички римляни за черните им дела. Сега разбираш ли, Ейлан, защо не исках да се омъжиш за човек от този прокълнат народ? — ръцете му паднаха от раменете й и той се отпусна тежко на едно столче до огнището.
Може би народът на Гай носеше вина за такива дела, но Ейлан бе убедена, че самият Гай никога не би постъпил по този начин. Но като видя съсипаното от мъка лице на баща си, реши да не възразява.
— Не това е най-тежката ни мъка, дъще — лицето на Бендейгид изведнъж се сгърчи и сърцето на Ейлан се сви от необясним страх. — Не зная как да ти го кажа, Ейлан.
— Може би аз вече знам — разнесе се зад тях гласът на Кайлеан. — Случва ми се да имам предчувствия за бъдещето, а през нощта, преди да тръгна насам от Горския храм, сънувах една опожарена къща и в съня си знаех, че е вашата. Но като дойдох и видях Ейлан тук, реших, че сънят ме е излъгал. Снощи оттук мина банда разбойници. Знам нравите на тези глутници — и дълбоко в себе си се страхувах. Значи повечето са тръгнали на юг, към твоя дом, Бендейгид?