— Тук са идвали разбойници? — каза друидът с пресипнал глас и изгледа невярващо Кайлеан.
— Само няколко. Успях добре да ги подплаша.
— Тогава на теб трябва да съм благодарен, че имам все още живи деца!
Ейлан нямаше нужда от предчувствия, за да разбере думите му, но това което чу, бе прекалено ужасно, за да бъде истина. Усети, че кръвта се отдръпва от лицето й.
— Татко…
— Какво да ти кажа, детето ми?! Дойде вест, че разбойниците нападнали земите на съседа ни, Конмор. Взех всички здрави мъже със себе си и тръгнах на помощ. Оказа се обаче, че разбойниците са били много повече, отколкото предполагахме, че биха стигнали дотук в това време. Докато ни нямаше…
— Значи мама и Сенара са мъртви? — гласът й прозвуча неестествено високо и стресна Майри. Сестра й се изправи с мъка, вкопчена в завесите на леглото и загледа баща си с ужасени очи. Кайлеан отиде веднага при нея и друидът продължи:
— Надявам се, че са мъртви — лицето му отново се изкриви от мъка. — По-лошо е другото — да са ги отвели като робини отвъд морето. Като си помисля, че биха могли да живеят в безчестие…
— Нима искаш да кажеш, че предпочиташ да са мъртви, вместо отведени в робство, но живи? — попита Кайлеан с нисък, вибриращ от напрежение глас.
— Разбира се — отвърна с ожесточение Бендейгид. — По-добре бърза смърт, та дори да е смърт в пламъците, и кратък път към Отвъдния свят, отколкото живот, изпълнен със спомени за всички скъпи мъртъвци — такъв живот, какъвто съм осъден да водя аз оттук нататък! Боговете са ми свидетели, ако бях догонил тези чудовища, всеки от тях щеше да плати кръвния си дълг — за смъртта на Рейс и Сенара — и за моята смърт!
Той замълча и хвърли яростен поглед към Ейлан и Майри, която залитна към него. Бендейгид простена, протегна ръце и притисна към себе си двете си дъщери. Ейлан се притискаше, хлипайки, към сестра си. На времето би потърсила утеха в прегръдките на баща си, но сега усещаше, че той не може да облекчи мъката й.
— Не можахме да открием тялото на Сенара в пепелищата — поде отново Бендейгид. — Беше само на десет години…
Ейлан си каза: „Но това означава, че може да е още жива…“ Предпочете да не споделя гласно мислите си.
— Когато вестта за смъртта на Родри се потвърди, мислех да взема Майри обратно у дома, но сега нямам дом, в който да я отведа… Вече никому няма да мога да предложа подслон и защита…
— Може би няма да можеш, друиде — намеси с отново жрицата, — но хората от твоята вяра могат. Горският храм ще подслони Майри и децата й, докато нямат къде другаде да отидат. А и без това исках да те помоля за разрешение да взема Ейлан със себе си — за да я обуча за жрица на светилището.
Бендейгид изправи гръб и изгледа дъщеря си с пронизващ поглед.
— Такова ли е искреното ти желание, дете?
— Да — отвърна простичко Ейлан. — Щом не мога да се омъжа за човека, когото обичам, нека отдам цялата си любов на Богинята. Това за мен ще бъде щастие, тъй като мечтаех за живот, отдаден на Богинята, още когато бях прекалено малка, за да мисля за брак.
Банда й се усмихна за първи път, макар и малко неуверено.
— Това поне ще зарадва дядо ти. Не предвиждах за теб такъв живот, Ейлан, щом това ще ти достави удоволствие, ще бъда доволен и аз.
— Но какво ще каже… — Ейлан прехапа устни. Как да свикне с мисълта, че майка й никога вече няма да й каже нищо? Баща й сякаш долови неизказаните думи и отново се отпусна на стола си, скрил лице в ръце. Никога не бе предполагала, че баща й може да плаче. Но когато Бендейгид дигна очи, лицето му бе набраздено от сълзи.
Ейлан страдаше не по-малко, но не можеше да се разплаче. „Дали Гай ще реши, че и аз съм мъртва, когато вестта стигне до него? Дали би заплакал за мен?“ Може би щеше да е по-добре да мисли, че е мъртва, отколкото че е изневерила на спомена за любовта им. Но това вече нямаше значение — нали щеше да стане жрица в Горския дом? Не можеше да се принуди да мисли за това какво ще стане по-нататък.
— Отмъщението ми ще ги настигне! — извиси изведнъж глас друидът, все още взрян в пламъците. — Никой живот, който са отнели в Британия, няма да им излезе по-скъпо от тези! Дори римляните не се осмелиха да посегнат на жена ми и дъщеря ми и се кълна, че бих приел помощ и от Рим, стига да мога по този начин да си отмъстя! Това означава война! Разбери, Ейлан — тук не говорим само за убийство и насилие. Става дума за нещо по-лошо — за светотатство! Да нахлуеш в дома на един друид, да убиеш жена му и дъщеря му, да посегнеш на близки на Върховния друид, да оскверниш свети реликви — как са могли да го сторят?! Северняците са от нашата кръв, когато бях млад, съм учил заедно с друиди от Ериу!