— Мисля, че Лианон ще пожелае първо да говори с теб — каза Ейлид, — затова най-добре ще бъде да дойдеш веднага с мен.
И тя поведе Ейлан през оживения вътрешен двор към една самотна поетика, която бе малко по-настрани от останалите. Похлопа на вратата и незабавно отвътре се чуха стъпки. Кайлеан надникна.
— Ти ли си, Ейлан? Влез, детето ми — каза тя и направи знак на някого зад себе си. — Виждаш ли, Диеда, най-сетне успях да ти доведа Ейлан.
— Очевидно — каза Диеда, докато излизаше напред от потъналия в сянка ъгъл на помещението. — Баща ми, Върховният друид, също е тук; и Бендейгид не липсва — можем да си направим истински семеен празник — Диеда се засмя и Ейлан потръпна — никога не бе чувала толкова циничен тон. — Ако постигне своето, Бендейгид ще домъкне тук и Кинрик. Разбрах, че искали да се възползват от дарбата ти, Кайлеан.
— Или може би от твоята — отбеляза Кайлеан, а Диеда се поусмихна. За Ейлан бе очевидно, че двете не се обичат, макар че не можеше да разбере защо.
— Много добре знаят какво бих им отговорила, ако поискат нещо такова от мен — каза Диеда. — Ако трябваше просто да потърся Кинрик, нямам нищо против; но да се правя на оракул заради Лианон, която повтаря всичко, като послушна марионетка на Рим…
— В името на Богинята, на което и да е божество, стига да го уважаваш, млъкни! — прекъсна я рязко Кайлеан и се ослуша, защото наблизо хлопна врата. — Какво е това? Кой е тук?
— Само пресветият ми баща — измърмори Диеда, — и най-великата от всички Велики жрици на Горския дом — тъкмо я обучава какво да каже.
— Мълчи, нещастнице — изохка Кайлеан. — Знаеш добре, че думите ти са най-тежко богохулство!
— А може би тук се извършва по-тежко богохулство, но аз не участвам в него — сопна се Диеда. — Може би се надяват на истинско ясновидство, за да знаят срещу кого да пратят римляните. Какво смяташ да правиш, Кайлеан?
— Аз ли? Ще сторя това, което ми нареди Лианон — отвърна Кайлеан. — Както е длъжна да постъпва всяка една от нас.
Кайлеан очевидно се опитваше да умири Диеда, но момичето не млъкваше. Диеда винаги бе имала остър език, но Ейлан никога не бе я чувала да говори с такава горчивина.
— Знам добре в какво се опитвате да ни убедите — поде отново Диеда, но този път Кайлеан я прекъсна, пламнала от гняв. Въпреки това се опитваше да не повишава тон.
— Това, което много добре знаеш, е, че няма значение какво мисля аз или какво мислиш ти — заяви тя, — а какво иска Великата жрица, и аз винаги ще се подчиня на нейната воля.
— Ако знаеш каква е волята й, добре — отвърна по-тихо Диеда, — но тъкмо сега как може да се установи каква е волята на Лианон и има ли тя все още воля?
— Диеда, чувала съм тези речи и преди — каза уморено Кайлеан. — Какво толкова лошо има в това да призовем вашия роднина Кинрик, за да оплаче покойната си майка, както подобава?
— Това можеше да направим още преди седмици… — започна Диеда, но Кайлеан отново я прекъсна.
— Може би, но тъй или иначе от мен, или от теб, а иска само това — настоя тя. — Защо е това безсмислено упорство?
— Защото, ако ти не знаеш, аз знам — заяви Диеда, — че това е начин да изиграят Кинрик, да го принудят да прави това, което цял живот е бил учен да ненавижда. Нещо, което Бендейгид по-скоро би умрял отколкото да стори — да си стисне ръце с римляните! Нима не знаеш, че Бендейгид беше заточен заради него?
— О, в името на Богинята, момиче! — каза раздразнено Кайлеан. — И аз знам кое-що за Бендейгид — и за Кинрик. И, ако щеш вярвай, но познавам и римляните; поне съм живяла при тяхното управление достатъчно дълго от теб. Казвам ти, никой няма да те накара да вървиш против великите си принципи, нито пък ще иска нещо такова от Кинрик. Да не би да си с: въобразила, че си единственият човек в Британия, който има представа за желанията и намеренията на Кинрик?
— Знам достатъчно… — упорстваше Диеда, но Кайлеан каза твърдо:
— Стига толкова; не искам да ни чуят. Освен това Ейлан вече трябва да се е объркала напълно…
Чертите на Диеда омекнаха.
— Тук си права. Не е редно да я посрещаме с такива разправии — тя отиде при Ейлан и я прегърна. Ейлан благоразумно замълча, защото не знаеше дали някоя нейна неблагоразумна забележка не би разгряла нов спор.
В този момент вратата се отвори и на прага застана Лианон.