— Карате ли се, деца мои?
— Не, разбира се, че не, майко — отвърна бързо Кайлеан. Диеда допълни:
— Не, не се караме, Света майко; просто си говориш с новодошлата.
— О, да, научих, че Ейлан е пристигнала — каза Лианон и обърна поглед към младото момиче, което стоеше мълчаливо до жриците. Ейлан усети как сърцето й се заблъска тежко в гърдите, докато стоеше очи в очи с жената, която бе видяла за последен път като превъплътена Богиня пред белтейнските огньове.
— Значи ти си Ейлан? — гласът на Лианон бе мелодичен, но малко изтънял, сякаш годините, през които с него бе говорила Богинята, бяха отнели от силата му. — Вярно е, че много си приличате с Диеда, но сигурно и на двете ви е омръзнало да ви го казват. Ще трябва да намерим начин тук, в храма, да ви различаваме — тя се усмихна, а Ейлан изпита странно желание да я закриля.
Лианон протегна ръка към Ейлан, която все още гоеше почти до вратата.
— Влез вътре, дете. Баща ти и дядо ти са тук с наспали [???] знаеш? — Ейлан се зачуди какво странно има в това, след като баща й я бе довел — може би бе решил да заживее с жреците?
Лианон взе ръката й и я поведе към вътрешната стая, но преди това се обърна към двете по-възрастни жрици и каза с кроткия си глас: — Елате и вие двете. Ще имаме нужда от вас.
Вътрешното помещение изглеждаше много малко, но това се дължеше може би на многото хора в него. В средата гореше мангал и над него се виеше гъст дим, чийто сладникав, тежък мирис сигурно се дължеше на изгорените върху жаравата билки. Ейлан незабавно усети замайване. Имаше чувството, че димът в тази претъпкана стая я задушава.
След миг световъртежът престана и тя започна да вижда ясно. Видя баща си и забеляза колко го е стопила и състарила скръбта — от смъртта на майка й бе минала само една луна, а той вече изглеждаше стар като Арданос.
Дядо й тъкмо хвърляше някакви треви в огъня. Когато жените влязоха, той вдигна поглед и каза:
— Ето, че всички сме тук. И аз пак се обърках — коя от вас е Диеда и коя — Ейлан?
Ейлан стоеше безмълвна — чакаше да отговори някой по-възрастен, както бе редно. Проговори Диеда, която ни най-малко не се смущаваше:
— Няма нищо сложно, татко. Ейлан още не е получила одежди на жрица.
— Така значи — само по това мога да разпозная дъщеря си от внучката си! Е, може би пък се дължи на дима, но все пак приликата ви е прекалено голяма, за да се чувствам спокоен — каза припряно старият друид. — В тъжно време дойде при нас, Ейлан. Каним се да призовем Кинрик, та да присъства и той на Съвета. Като се има предвид, че сте израснали заедно като брат и сестра, твоята помощ ще ни е от полза. Готова ли си, Кайлеан?
Кайлеан отвърна тихо:
— Ако Лианон е съгласна, съм готова на всичко.
— Съгласна съм — каза Лианон. — Каквото и да излезе от всичко това, Кинрик трябва да узнае за смъртта на своята втора майка и за безчинствата на разбойниците. Не само римляните са наши врагове…
Диеда почти просъска през зъби:
— Интересно ми е как би казал това пред Майри, татко?
— Тихо, момиче — каза Арданос. — Можеш да си мислиш каквото щеш, но аз знам, че Мацелий Север е почтен човек. Когато му разказах какво се е случило, се разгневи тъй, сякаш бяха подпалили собствения му дом.
— Съмнявам се — промърмори Диеда, но все пак достатъчно тихо, та да я чуят само Кайлеан и Ейлан.
Старият друид я изгледа смръщено. После се обърна и каза:
— Кайлеан, дете мое…
Кайлеан хвърли поглед към Лианон, отиде при един шкаф и извади от него малка сребърна купа, гравирана отвън със сложни плетеници. Напълни я с вода от една кана и я постави на масата. Арданос придърпа едно трикрако столче, за да може Кайлеан да седне на него. Лианон седна на висок резбован стол малко по-настрани.
Арданос махна на Кайлеан да не заема още мястото си.
— Почакай — каза той. — Диеда, ти си била най-близка с него; ти първа трябва да погледнеш във водата и да се опиташ да го призовеш.
Диеда пламна цялата и за момент Ейлан реши, че ще откаже категорично Да, Диеда винаги е била по-смелата от двете — да не би пък дядо им пак да ги е объркал? Ето, той гледаше към нея, но после се обърна отново към Диеда и каза:
— Бяхте решили да се обречете един другиму, моля те, детето ми… — Ейлан никога не бе го чувала да говори с такъв нежен глас. — Моля те да го сториш в памет на сестра си; тя вече се грижеше за него като майка, преди ти да се родиш.
Ейлан си каза: „Играе си с чувствата ни като със струните на арфа“. Ето че и Диеда не можа да пренебрегне нежния му, но убедителен тон. Тя измънка:
— Щом искаш, татко — и седна на столчето пред сребърната купа. Арданос поде:
— Ето ни сега, събрали сме се тук, на това пречистено и защитено от злото място, за да призовем Кинрик, доведения син на Бендейгид. Всички вие, които сте най-близките живи роднини на този, когото призоваваме; мислете постоянно за него; извикайте образа му в мислите си; призовете го в сърцата си, както го зова и аз.