Тогава и Ейлан се събуждаше разплакана — съзнаваше как скръбта на живите измъчва душите на тези, които са си отишли от света. Понякога си казваше че трябва да му прати вест, да му съобщи, че е жива — но действително не виждаше никакъв начин да го стори. И с времето осъзна, че тъй или иначе е мъртва за него — и колкото по-скоро Гай приемеше това, толкова по-добре за него.
През тези първи месеци тя беше просто една от ученичките. Огромното наследство на друидското познание не можеше да бъде изучено току-така — дори първите степени на познанието, до които бяха допуснати Ейлан и останалите момичета, изискваха упорито, целодневно учене. Защото както не бе редно да се кланяме на боговете в сграда, сътворена от човешки ръце, също тъй не бе прието божествената премъдрост да бъде записвана. Ейлан понякога си мислеше колко странен е този закон — та човешката памет бе нещо толкова крехко! Но пък бе виждала своите учители да рецитират цели книги — дори това, че бяха успели да запаметят в съзнанието си толкова големи познания, бе истинско чудо. Разбира се, голяма част от древната мъдрост бе изгубена навеки след гибелта на друидите и жриците от Мона, но и това, което бе останало, съвсем не бе малко. Арданос например можеше да повтори целия Законник по памет.
Животът заедно с останалите момичета се нравеше на Ейлан. Беше се сближила особено с двете, които първи я посрещнаха в Дома на девиците — Ейлид и Миелин.
Ейлид се оказа по-голяма, отколкото изглеждаше. Беше отрасла в Горския дом. Миелин бе почти връстница на Ейлан. Освен с тях двете, Ейлан се сприятели и с една от по-възрастните жени — Келимон, която беше на около четиридесет години. На Келимон бе възложено да обучава момичетата на правилата във Вернеметон, както и на по-простичките ритуали.
Първото нещо, на което се учеха новодошлите, бе да запаметят стъпка по стъпка основните ритуали — защото и най-малкото объркване налагаше всичко да започне отново. Като всички останали, и Ейлан ставаше от време на време причина за повтарянето и потретването на някоя церемония. Тогава се чувстваше като глупачка, но Миелин я успокояваше, че така става с всяка от новите.
Момичетата научаваха и най-важното за движението на луната и звездите. Не една нощ Ейлан прекара, легнала в тревата заедно с Миелин и Ейлид, за да следят как Голямата мечка кръжи безкрай около Полярната звезда; вечният ход на планетите — нагоре и след това надолу по небосвода; отблясъка на светлините на Севера по лятното небе. Ейлан узна, че Земята се върти и обикаля Слънцето — от всички удивителни и нови неща това й се стори най-трудно за възприемане. Най-хубавото време през първите й години във Вернеметон бяха тъкмо тези нощи — когато лежаха увити в топли наметала на тревата, натежала от роса, и слушаха гласа на Кайлеан, който се носеше в мрака и разказваше какви ли не истории и тайни за небесните светила.
Понякога й се искаше да се научи да свири на арфа, за да съпровожда с нея пеенето по време на ритуалите, но Кайлеан й бе казала, че жените нямат право да свирят на арфа по време на свещенослуженията.
— Но защо? Нали жените имат право да се учат за бардове? А ти също свириш на арфа, нали?
Денят беше топъл. В горичката отвъд укрепените стени на Горския храм един от младите друиди, които живееха оттатък поляната, се учеше да свири. Не го биваше кой знае колко, но на такъв инструмент като арфата трябва да се свири наистина ужасно зле, за да бъде звукът истински неприятен. Сега макар че момчето налучкваше колебливо мелодията, струните звъняха нежно и чисто.
— Това, на което свиря, се казва лира. Това беше първият ми подарък от Лианон. Свиря на нея от години и вече никой не смее да се възпротиви. Що се отнася до Диеда, талант като нейния просто не може да бъде отречен и скрит — тъмните очи на Кайлеан проблеснаха.
— Въпреки това тази забрана е безсмислена. Защо да не уча, ако имам желание? — настоя Ейлан. Сигурна бе, че във всички случаи би се справила по-добре от онова хлапе отвън — та той дори не забелязваше, че струните му бяха започнали да се отпускат от топлината и да звучат фалшиво!
— Разбира се, че е безсмислена — кимна Кайлеан. — Както и голяма част от това, което вършат жреците — и те го знаят. Между другото, това е една от причините, поради която никога няма да допуснат да наследя Лианон. Арданос отлично знае, че и аз знам.