Тази пролет беше много влажна и по бреговете на потока, който се виеше близо до Горския храм, дивият пелин бе избуял дотолкова, че стигаше до кръста на Ейлан. Острата миризма на листата му замайваше момичетата, които ги беряха. Жриците ги използваха, за да извикват с помощта им видения, а с отварата от тях лекуваха болки в мускулите.
— Кайлеан ми е разправяла за това — кимна Ейлан. — Говорила ми е за старите времена, когато в Британия изобщо нямало друиди. Когато нашите хора стъпили на тези брегове, те избили жреците на местните племена, но не посмели да посегнат на жриците на Великата майка. Нашите свещенослужителки приели тяхното учение и прибавили към него премъдростта на Древните.
— Така е — каза Миелин, докато вървеше бавно по брега на потока. — Кайлеан знае най-много за тези времена, нали е жрица на Оракула. Жриците на Оракула съществуват от незапомнени времена — много преди общността на друидите да се засели в Британия, преди построяването на Горския храм. Казват, че първите жрици дошли тук от незнаен остров в Западното море, който отдавна е погълнат от вълните. С тях дошъл и един жрец, когото хората нарекли Мерлин, и той ги научил на много неща за звездите, и предал на посветените тайната на изправените камъни.
За миг двете момичета замълчаха, опитвайки се да си представят колко безкрайно далеч във времето са тези събития. Повя лек ветрец, разбърка косите им и ги върна към зелената прелест на света, който ги заобикаляше.
— Това лайкучка ли е или кервел? — Ейлан сочеше към туфа ниски зелени стъбла с малки, назъбени листа.
— Кервел. Виж колко нежни са стъбълцата. Току-що е поникнал. Лайкучката може да презимува, защото стъблата й са по-плътни. Но е вярно, че листата им си приличат много.
— Толкова много има да се помни! — изохка Ейлан. — Но ако народът ни не е живял тук открай време, как се е предавала цялата тази наука?
— Хората по природа са пътешественици — отвърна Миелин. — Сигурно не ти се вярва, защото си родена във времето, когато вече сме хванали корени тук. Но всеки народ е живял някъде другаде, преди да се пресели в сегашните си земи, и на всички им се е налагало да научат по нещо от хората, които са заварили на новото място. Последните преселници от нашия народ дошли по тези земи само около стотина години преди римляните, при това от земи, близки до техните.
— Но тогава римляните би трябвало да знаят малко повече за народа ни — каза Ейлан.
— Познавали са достатъчно добре воините ни — достатъчно, за да се боят от тях — усмихна се доволно Миелин. — Сигурно и затова са започнали да разправят такива лъжи за нас. Кажи ми, Ейлан, виждала ли си да изгарят някого — мъж или жена — на нашите олтари?
— Не, разбира се, никого освен престъпниците — отвърна Ейлан. — Как е възможно да говорят така за нас?
— Защо да не е възможно? Римляните са несведущи хора — каза презрително Миелин. — Записват това, което знаят, на късове кожа или на таблички от навосъчено дърво или от камък и си въобразяват, че това е най-висша наука. Каква полза има от това да предаваш мъдростта на един каменен къс? Та дори аз, която съм още толкова млада, знам, че човек помъдрява единствено ако познанието е записано в сърцето му. Как можеш да научиш всичко за билките от книга? Дори да ти разправят всичко дума по дума, то не е достатъчно. Трябва да се научиш да търсиш растенията сама, да ги докосваш, да ги обичаш, да ги наблюдаваш как растат. Едва след това можеш да ги използваш за лек, защото твоят дух може да разговаря с техните.
— А може би жените им знаят повече — отбеляза Ейлан. — Чувала съм, че римляните не позволяват на повечето жени да пишат. Тогава може би майките предават на дъщерите си мъдрост, която мъжете им не познават?
Миелин направи гримаса. Нищо чудно да се страхуват, че ако жените пишат сами, няма да има достатъчно работа за писарите и за онези, които пишат писма срещу заплащане по пазарите.
— Кайлеан ми каза нещо подобно на времето — отвърна Ейлан и потръпна, въпреки че денят беше топъл. Споменът я бе накарал да почувства отново студа, който я бе сковал, докато душата й странстваше между световете. — Почти не съм я виждала оттогава насам. Дали не ми е сърдита за нещо?
— Не бива да обръщаш голямо внимание на това, което Кайлеан казва… или не казва — каза наставнически Миелин. — Тя е страдала много и понякога е доста… крайна, когато говори. Но това, че римляните нямат много високо мнение за жените, е вярно.