— Не съм го чувала преди, но мисля, че е чудесно казано — каза Ейлан. — Като си помислиш, отсичането на дърво е също такава безсмислена жестокост, както и убийството на бременна кошута.
— И все пак много хора си въобразяват, че имат право да постъпват както си поискат с всичко живо, което е по-слабо от тях — каза Миелин. — Не мога да разбера много от нещата, които вършат римляните.
— И сред тях има добри хора, които не могат да приемат жестокостите — осмели се да отвърне Ейлан. Мислеше за Гай. Когато му разказаха за клането на Мона, той изглеждаше не по-малко гневен от Кинрик. Не можеше да си го представи да убива невинни хора. И все пак — нали той би трябвало да знае колко кратък и ужасен е животът на насилствено събираните работници в мините — недохранени, полуголи, умиращи от постоянното вдишване на отровния прах от рудата. Такова наказание би било достатъчно тежко за убийци и всякакви други престъпници, но каква вина имаше мъжът на краварката?
Въпреки всичко Гай бе твърдо убеден, че римляните цивилизоват варвари. Може би просто никога не се бе замислял за живота на хората в мините, защото никога някой, когото е познавал лично, не е бил отведен да работи там. Тя самата също не се бе замисляла особено за това до мига, когато отведоха човек, когото познаваше.
От запад се надигаше силен вятър и изведнъж натежалите от дъжд облаци се разтвориха и изсипаха бремето си върху земята. Миелин изписка и уви плътно шала около главата си.
— Ако останем тук, ще се удавим! — извика тя на Ейлан. — Грабвай кошницата и да бягаме! Ако побързаме, ще успеем да се приберем, преди да сме се измокрили до кости!
Но докато влязат в голямата зала, момичетата все пак бяха станали вир-вода.
— Изсушете се бързо, деца, иначе ще изхабите всичките ми билки, докато успея да ви излекувам! — Латис, която беше прекалено стара, за да събира билки в гората, ги посрещна и припряно ги подгони към спалните. — И да не забравите после да подредите всичко, което сте набрали! Иначе растенията ще мухлясат и би било жалко за тях и за труда ви!
След малко Миелин и Ейлан слязоха в килера. Телата им горяха от здравото търкане със сухи кърпи. Килерът бе построен на гърба на кухнята — за да бъде въздухът вътре топъл и сух. От таванските греди висяха цели китки изсушени билки. По-надолу бяха провесени широки панери, върху които бяха разпръснати прясно набраните растения, за да изсъхнат. Една стена бе покрита изцяло с рафтове, а по тях имаше глинени гърнета, торбички и кошнички, всяка белязана по определен начин, пълни с произведенията на билкарките. Въздухът беше натежал от всякакви аромати.
— Ти си Ейлан, нали? — Латис се взря отблизо в нея. Ейлан си каза, че самата стара билкарка напомня донякъде изсушен лековит корен, цялата сгърчена и набръчкана от годините. — Да ни помага Богинята — с всяка година стават все подмлади!
— Кои, майко? — попита Миелин, като криеше усмивката си.
— Ами момичетата, които пращат да прислужват на Жрицата на Оракула!
— Аз й казах, че скоро ще я пратят да се учи при Повелителката — каза Миелин. — Вярваш ли ми сега, Ейлан?
— Вярвам — отвърна Ейлан, — но се чудя дали някоя по-възрастна и по-опитна от мен нямаше да бъде по-подходяща.
— Кайлеан казва, че няма никога да допуснат някоя учена жена до Лианон, защото би задавала прекалено много въпроси. Ако Жрицата свикне да мисли за това, което върши, предсказанията й може вече да не обслужват така удобно политиката на друидите.
— Мълчи, Миелин! — извика Латис. — Такива неща не се говорят дори и шепнешком!
— Смятам да говоря истината, а ако друидите възразят, ще ги попитам с какво право искат от мен да лъжа — продължи Миелин, но снижи малко гласа си. — Внимавай, Ейлан, държиш кошницата накриво и всичко ще се изсипе на земята. Достатъчно труд положихме да съберем тези треви, не бих искала сега да изпопадат на пода и да се изцапат.
Ейлан стисна по-здраво кошницата, която държеше.
— Има истини, които все пак не бива да се казват гласно — говореше тихо Латис.
— Да — отвърна Миелин, — чувала съм. Обикновено това са истините, които трябва да се крещят с пълен глас по улиците.
— Това може да е така според божествената справедливост — възрази старата жрица. — Само че не забравяй — ние не живеем сред богове, а сред хора.
— Ако истината не може да бъде казана в дом, построен от друиди, къде тогава? — упорстваше Миелин.