Ейлан стоеше неотстъпно до Лианон и гледаше как воините хвърлят факли колкото може по-далеч — казваха, че колкото по-надалеч паднат факлите, толкова по-високо ще пораснат посевите. Празничната атмосфера и пиенето бяха започнали да замайват всички. Грубоватите шеги и закачки не смущаваха Ейлан. Тя вярваше, че никой няма да й досажда, докато е при Великата жрица. Не бе чувала дори Свещения крал някога да е злоупотребил чак дотам с правата си.
Седеше редом с Кайлеан и Диеда, доволна от закрилата, която й даваше присъствието на Великата жрица и, разбира се, на огромния й телохранител Хю, който стоеше няколко крачки по-назад в сенките. Искрено се надяваше и останалите жрици, които бяха дошли на тържеството, да прекарат спокойно нощта.
Минаха няколко седмици, преди Ейлан да разбере защо приятелката й Миелин бе станала толкова бледа и умислена след нощта на празника, и защо бе все неразположена. Ейлид й каза истината един ден, когато Ейлан за пореден път търсеше Миелин и не можеше да я намери никъде — но по това време всички във Вернеметон вече знаеха.
— Тя е бременна, Ейлан — каза Ейлид и поклати глава, сякаш сама не можеше да повярва на думите си. — Победителят в игрите я избрал. Лианон много се ядоса, когато научи. Прати Миелин да живее в уединение и размисъл в колибата до белия вир.
— Но това не е честно! — избухна Ейлан. — Ако той я е избрал, как би могла Миелин да откаже? Нали щяха да я обвинят в богохулство!
„Нима жреците вървят против собствените си закони?“
— По-старите жрици казват, че е трябвало да внимава и да не му застава на пътя. В края на краищата не са свършили жените в Британия. Ако беше зазяпал мен, щях да намеря начин да се измъкна!
Ейлан си каза, че и тя сигурно би направила всичко възможно да не бъде избраницата. Но когато Миелин се върна отново сред тях, и диплите на дългата й роба вече не можеха да скрият закръгления й корем, Ейлан прояви достатъчно благоразумие да не й казва нищо подобно.
Лятото вече клонеше към края си. Скоро щяха да се изпълнят две години, откак Ейлан пристигна във Вернеметон.
Тя вече бе помагала на Великата жрица в половин дузина церемониали и постепенно мисълта, че един ден самата тя може да стане жрица на Оракула губеше всякаква привлекателност за нея. От друга страна, знаеше достатъчно, за да е убедена, че желанията й няма да имат никакво значение, ако изборът на друидите паднеше върху нея. Не можеше да си затваря очите и отлично знаеше, че преди всеки церемониал друидите посещават Лианон, за да й „помогнат да се подготви“, както казваха те. Но веднъж вратата на стаята бе останала открехната и Ейлан видя как Лианон се е отпуснала в дълбок транс на стола си, а Арданос шепнеше настоятелно в ухото й.
Тази нощ, когато Богинята се въплъти в жрицата, Ейлан наблюдаваше с особено възбуден интерес. Видя как Лианон се гърчи и мънка, как обърква някои отговори, а други излизат ясно и отчетливо. Все едно да видиш как кон се дърпа на къса юзда — стори й се, че нещо вътре в жрицата се съпротивлява на силата, която бе нахлула в нея.
„Те сякаш са я оковали! — каза си ужасено момичето, докато бодърстваше край леглото на Лианон, когато празникът свърши. — Правят заклинания, за да я принудят да казва само това, което е изгодно за плановете им!“
Може би тъкмо заради това понякога Богинята не идваше, въпреки всички ритуални призовавания. Тогава Лианон казваше каквото сама намираше за подходящо — или може би това, на което я учеха жреците. Тези случаи бяха най-изтощителни за жрицата. Освен това, защото Оракулът не говореше просто така, а само отговаряше на зададени въпроси, Ейлан започна да подозира, че жреците не допускат всеки да пита, а внимателно подбират определени хора. Понякога Лианон наистина говореше с гласа на Богинята и казваше истината, но Ейлан разбираше, че това става само когато се допитват до Оракула за незначителни неща, така че отговорите не можеха да имат кой знае какви последици.
Първата й мисъл бе да протестира, да възрази, но пред кого? Кайлеан бе заминала надалеч. Лианон й бе възложила да отнесе вест до една от новоизбраните племенни кралици, а Миелин бе потънала в грижи около предстоящото раждане и Ейлан не искаше да я безпокои допълнително. Междувременно и дойде на ума, че поне Кайлеан и Диеда би трябвало вече да знаят — това би обяснило някои от споровете им и малко прекалената загриженост, която Кайлеан проявяваше към Лианон.
Не бе възможно самата Велика жрица да не съзнава какво правят с нея Лианон сама бе решила да дойде в Горския храм и да се постави на услугите на жреците. Ако я използваха за целите си, това сигурно ставаше с нейното знание и съгласие.