— Тук трябва да оставим конете — прекъсна го Гай. — Остави един от войниците да ги пази. Вътре няма място за тях.
Наблизо се чу мучене. Водеха ново стадо говеда за пазара. Центурионът изрева на войниците да отстъпят встрани. После и той заедно с Гай мина встрани от пътя.
— Само това ми липсва, да ме газят крави — отбеляза той лениво. — За теб знам, но аз мога да си намеря и по-приятни занимания. Искаш ли да влизаме вече?
Гай въздъхна. Не искаше, но беше римлянин, и бе крайно време да престане да бяга от спомените си. Потръпна и придърпа качулката ниско над челото си.
— Какъв е този празник всъщност? — взе да разпитва центурионът, докато си проправяха път през тълпите. — Някакво селско увеселение, нали? И в Египет имаше такива неща — кланяха се на голям бял бивол и го имаха за божество. Влачеха го по улиците, окичен целия в цветя, и горяха ароматни треви около добитъка, докато вече не можеше да се диша. Казваха, че било за здравето на животните.
— Тук хвърлят билки в жарта и прекарват кравите между два огъня, за да ги благослови Богинята — отвърна Гай.
— Смешна работа — хората не спират да се избиват заради вярата си, а в крайна сметка всичко е едно и също навсякъде. Мен ако ме питаш, жреците са в основата на всички размирици; обикновените хора искат само реколтата да е добра и децата им да са здрави. Ако добитъкът не побеснее, жреците почват да ги тормозят. Друидите ли организират този празник?
— Не точно — отвърна Гай. — Има една жрица, нещо като нашите весталки, която призовава боговете да благословят хората — той притвори за миг очи и видя една забулена фигура, която издигаше ръце към луната.
— Тя ли извършва жертвоприношенията? — междувременно почти бяха стигнали до площада. Стадото крави все така вървеше пред тях. Животните мучаха тревожно и се притискаха едно в друго, подплашени от непознатите миризми и многото чужди хора наоколо.
Гай поде:
— Тъй или иначе, в наши дни не се принася в жертва нищо живо — само оставят на олтара плодове и цветя.
— Аз пък съм чувал, че правят дори човешки жертвоприношения — отбеляза центурионът.
— Кълна се в дверите на ада, няма нищо подобно! — възкликна Гай. Спомни си колко възмутена беше Ейлан, когато той спомена пред нея за човешки жертвоприношения. — Всъщност в празненството няма нищо особено. Бил съм тук и друг път…
— О, по дяволите! Ето че някой подплаши кравите — изохка центурионът, взирайки се напред. — Точно от това се страхувах!
Едър мъж в дълга роба на квадрати беше съборил някакъв фенер и сега кравите започнаха да се дърпат встрани. Мученето им звучеше обезпокоително. Малко по-назад някакъв старец крещеше нещо на тълпата. Бяха се събрали над стотина души, слушаха го и изразяваха с викове съгласието си. Гай се промъкна по-напред и се заслуша. В края на краищата, нали затова го бяха пратили тук — да внимава да не би някой да използва празника, за да подстрекава към бунт срещу империята. Хората викаха все по-високо и не обръща внимание на тревожното мучене на кравите.
Наблизо претича момче с кофа вода в ръцете. Докато минаваше покрай насъбралите се слушатели на стареца, водата се изплиска и намокри един от най-шумните. Човекът се обърна, без да спира да крещи. Тогава най-близката крава изрева, наведе глава и го мушна с рог.
— О, Хадес, сега стана каквото стана. Кравите ще пощръклеят — извика Гай и в същия миг една от първите крави в стадото препусна в тромав галоп, блъсна краваря на земята и го преметна някъде в тълпата.
Старецът продължаваше излиянията си, но хората вече си крещяха един на друг. Двама-трима вече бяха паднали и тълпата започна да ги гази; отнякъде изпищя жена; после цялото стадо се люшна напред и земята сякаш се олюля под тропота на копитата им. Една крава изрева наблизо; Гай погледна и видя, че рогата й са окървавени. Понесоха се писъци. Мъже, жени и деца заотстъпваха ужасено назад, без да спират да крещят.
Всички се блъскаха безразборно в стремежа си да избягат от пътя на стадото. Само за мигове на площада настана хаос — майки посягаха да задържат при себе си разплаканите си деца. Дори един от легионерите, несвикнал да се оправя с добитък, бе повален и изчезна с отчаян вик в тълпата. С последни сили Гай се опитваше да се задържи на крака; хората го изблъскаха далеч встрани от войниците му.
Някой стисна здраво ръката му.
— Изглеждаш здраво момче; трябва да ми помогнеш — виж, Повелителката ще припадне — пред Гай се бе изправила висока, тъмнокоса жена в тъмносиня роба и го дърпаше към единия край на площада. Там една старица, потънала в диплите на тежко синьо наметало, се бе отпуснала немощно в ръцете на две жени в дрехи от небелен лен, с венци от зелени клонки в косите.