— Това ли е бедата? — Ейлан знаеше, че Лианон има пълното право сама да приеме детето в Горския дом. Странното бе, че още не го е сторила — трябваше да има някакъв друг проблем.
— Струва ми се, че е прекалено малка, за да се грижи сама за себе си тук — смръщи се Лианон. — Просто не знам какво да кажа на Хадрон.
— Ако само това те безпокои — отвърна Ейлан, — с радост ще я гледам, докато отрасне, и после сама ще реши дали да отиде в някое благородно семейство или да остане при нас. А може би има жена сред близките ви, на която можем да я предадем?
— Не — отвърна мъжът. — Жена ми беше римлянка и аз въобще не познавам роднините й.
— Значи детето има римска кръв? Наистина ли не можеш да я пратиш при роднините на майка й? — попита Лианон.
Мъжът отговори мрачно:
— Майка й напусна дома си и се скара с близките си, за да се омъжи за мен; на смъртния си одър ме помоли да не им давам малката; мислех, че нашите жрици няма да откажат да я приемат…
Лианон отвърна строго:
— Ние не държим приют за сирачета. Но все пак може да направим изключение за теб — нали си един от Гарваните!
Ейлан, загледана в момичето, мислеше за малката си сестричка, убита от разбойниците преди три години. А ако Сенара бе все пак още жива, грижеше ли се някой за нея? Очакваше с вълнение да се роди бебето на Миелин — надяваше се, че грижите по него ще притъпят болката по Сенара, но приятелката й бе пометнала.
— Ще се грижа за нея с радост, Лианон.
— Тъкмо за това наредих да те извикат. Ти все още нямаш определени задължения сред нас — отвърна Лианон. — Съзнавам, че това не е обичайно задължение, но след като сама го приемаш, ще ти поверя тази малка бездомница — жрицата помълча, после се обърна към Хадрон: — Как се казва детето?
— Жена ми я нарече Валерия, Повелителко. Лианон се намръщи.
— Това е римско име — не можем да я наричаме така тук. — За да дойде при мен, майка й се отдели от всички свои роднини — каза Хадрон. — Най-малкото, което можех да направя за нея, бе да й позволя да даде родовото си име на детето.
— И тъй да е, тук тя трябва да получи ново име — каза категорично Лианон.
— Ейлан, искаш ли да го избереш ти?
Ейлан се обърна отново към детето и срещна уплашения му поглед. Беше загубило всичко, сега щеше да остане и без баща, щяха да й отнемат дори името. Ейлан каза меко:
— Ако не възразяваш, бих я нарекла Сенара.
— Чудесно — каза Лианон. — А сега вървете. Намери й легло и й дай подходящи дрехи. Когато отрасне, сама ще реши дали да остане сред нас.
Когато Хадрон си отиде, Ейлан отново се обърна към малкото момиче, което гледаше в захлас Повелителката.
— Съжалявам, че те натоварих с тези грижи, Ейлан. Аз самата никога не съм се грижила за дете на нейната възраст. Какво ще правим с нея? — каза Лианон.
— Все ще й намерим някакви занимания — Ейлан обви с ръка раменете на детето и се усмихна.
Лианон кимна.
— Тъй като не е обвързана с обет, може да носи известия извън стените на Вернеметон.
— Струва ми се прекалено малка за такава работа, но ако изпитваш такива съмнения дали да я оставиш тук, може все пак да поразпитаме сред римляните. Независимо от думите на Хадрон, роднините й по майчина линия може пък да я искат.
— Добра идея — отвърна Лианон малко разсеяно. Вниманието й вече се бе отклонило. — Виж какво може да се направи, Ейлан.
Ейлан усети как момичето пъхва доверчиво малката си ръчичка в нейната. Дори само от това докосване болката, която постоянно изгаряше сърцето и, откак загуби сестра си, сякаш намаля. Докато двете прекосяваха двора, Ейлан каза на детето:
— Дано името ти се нрави. Малката ми сестричка се казваше Сенара.
— Много ми харесва — отвърна детето. — А къде е сестра ти сега? Мъртва ли е?
— Или е мъртва, или отвлечена в робство отвъд морето — отвърна Ейлан. — Уви, надали някога ще узная.
Замисли се как така никога не е молила Кайлеан да погледне във водата, за да и каже вижда ли съдбата на майка й и на малката й сестра. Може би предпочиташе да мисли, че Сенара е намерила вечен покой, вместо да я види измъчена и унижена в робство?
Погледна отново момиченцето. Търсеше в лицето й следи от римския и произход и неминуемо се сети за Гай. Като син на префекта, Гай щеше да узнае всичко за произхода на детето — ако имаше какво още да се узнава. Беше длъжна да го стори, преди Валерия завинаги да се превърне в Сенара.