Къде ли беше той сега? Мислеше ли за нея ден и нощ — с такова вълнение както тя мислеше за него? Възможно ли бе да е омагьосана — как иначе да си обясни, че не може, а и не иска да мисли за нищо друго? Ейлан въздъхна. Не можеше да забрави гласа му, хубавото му лице, стройната му фигура, лекия чужд акцент, с който произнасяше името й, единствената им плаха целувка край огньовете по Белтейн.
„Тогава не съзнавах изцяло какво иска той от мен, мислеше тя. Бях прекалено млада, за да разбера, и не ме беше грижа. Но сега пораснах, и започвам да съзнавам от какво съм се отказала.“ И за първи път през ума й мина ужасяващата мисъл: „Нима ми е съдено да премина през този живот, без да обичам и да бъда обичана — докато остарея и забравя какво е любов, като Лианон?“
Кого да попита? Кой би могъл да й каже? Диеда би трябвало да разбере мъката й, но след като насила бе откъсната от любимия си, бе се озлобила и надали би проявила съчувствие. Кайлеан, лишена от обич от ранно детство жертва на насилие, сигурно направо щеше да се разгневи. А щом Кайлеан не можеше да я разбере, как би могла да го очаква от другите жени тук?
Нямаше кому да опише мъчителното желание, което разкъсваше сърцето й — да го види, поне само още веднъж, дори този път да е последен.
На другата сутрин, докато режеше хляб и сирене за Сенара, тя попита:
— Знаеш ли нещо за роднините си в римския град?
— Те не живеят в града, Ейлан. Струва ми се, че братът на майка ми е бил някакъв римски офицер, пишел писмата на префекта на военния лагер.
— Така ли? — Ейлан я загледа втренчено. Това трябва да беше поличба — боговете бяха благосклонни към тях, щом този човек беше писар при бащата на Гай!
Мина й през ума да сподели идеята си с малката, но веднага отхвърли тази мисъл. Ако откриеха жрица от Горския дом да разговаря с римлянин, независимо от това колко невинни бяха подбудите й, щеше да има неприятности за всички замесени. А и наистина ли подбудите й бяха толкова невинни?
12
Същия този ден Валерий, секретарят на стария Мацелий, пристигна в лагера задъхан и явно развълнуван.
— Току-що научих, че сестра ми е починала — каза той на Гай.
— Разкажи ми всичко — предложи Гай, докато двамата прекосяваха широкия двор на път към кабинета на баща му.
— Дълга история — отвърна Валерий. — Почти не съм я виждал, откак се омъжи — надали ще се съберат дванадесет пъти за дванадесет години.
— Сигурно е отишла да живее надалеч?
Валерий се усмихна невесело.
— Не по-далеч от Дева. Работата е там, че се омъжи за човек от местните и баща ми я обезнаследи.
Гай кимна. Достатъчно трудно бе, ако римлянин се омъжи за местна жена, пък била и от племенната аристокрация. Беше му повече от ясно как би реагирало едно римско семейство, ако дъщеря им избяга при любимия си, а той произхожда от местните племена.
— Една старица, която беше дойка на мен и на сестра ми, ми прати вестта, че тя е починала — продължаваше Валерий. — Поразпитах тук-там и разбрах, че мъжът й е загазил пред властите. Виждал съм го само два пъти, но той има доведен брат, който е доброволец в легионите — той ми каза, че Хадрон, мъжът на сестра ми, бил в Братството на Гарваните и затова е прогонен от пределите на империята. Знам, че сестра ми имаше дъщеря, но нямам представа какво е станало с детето. Доколкото помня, и ти познаваше хора от Братството на Гарваните?
— Преди години познавах един, така е — отвърна Гай, като мислеше за Кинрик. Сега, когато вече знаеше историята на раждането му, не намираше нищо странно в това, че Кинрик се бе присъединил към това тайно общество, за да отмъсти за майка си. На негово място сигурно и той би постъпил по същия начин.
— Трябва да намеря детето на сестра си. Казах ти, че братът на Хадрон е наш доброволец, но той няма жена и не може да се грижи за момиче — аз съм другият най-близък роднина на малката. Дали бих могъл да се заема с възпитанието й? Не съм я виждал, откак беше в пелени; трябва да е осем-деветгодишна.
— Първо трябва да я намериш… — каза бавно Гай. Възможно бе Кинрик да знае къде Хадрон е отвел детето. А освен това Кинрик, който знаеше какво е да си разделен от любимата си, може би щеше да прояви съчувствие и да му помогне да се свърже с Ейлан.
— Наистина ли би ми помогнал? — Валерий забави крачка. Почти бяха стигнали кабинета на префекта, а Валерий отлично знаеше колко би се раздразнил Мацелий от мисълта, че синът му поддържа връзки с майчиния си народ.
— Бих опитал… — каза колебливо Гай. — Мога да намеря някой да поразпита. Беше узнал, че на Кинрик е било възложено да потегли на поход заедно с легионерите, които трябваше да накажат разбойниците, изгорили дома на Бендейгид. Тогава много се учуди, но явно нуждата от отмъщение го бе накарала да забрави поне за малко омразата си. Междувременно Кинрик работеше като преводач и разузнавач при доброволците, но Гай не знаеше окончателно ли е променил мнението си, или все още е верен на Гарваните.