— Ейлан… — заекна Гай. Кайлеан ги гледаше неотклонно. — Знаеш какво бих ти казал, стига да можех… — той протегна ръка, но не посмя да я докосне. Кайлеан се покашля, Гай се обърна към нея, поздрави официално и тръгна. Но преди да обърне гръб, бе прочел отговора на Ейлан в усмивката й.
Когато фигурата му се изгуби в сенките на дърветата, Ейлан изтича при Кайлеан.
— Значи това е римлянинът, по когото си си изгубила ума. Напоследък си станала толкова разсеяна, че не си в състояние да напълниш едни сламеник, без да объркаш нещо. Честно казано, не те разбирам — в него няма нищо изключително.
— Е, не съм и очаквала, че ще го харесаш особено — усмихна се Ейлан, — но признай, че е хубав.
— На мен всички римляни ми изглеждат еднакви — каза сухо Кайлеан, — а всъщност и всички мъже. Освен това, ако искаш искреното ми мнение, брат ти Кинрик е много по-хубав. Изразът на лицето му е по-мек, а този като че ли смята, че целият свят се върти около него.
Ейлан си каза, че явно всичко е въпрос на вкус — според нея пък Кинрик не бе нищо особено, но Диеда беше на друго мнение. И все пак Гай бе съвсем различен — не само защото тя го обичаше. Нито за миг не бе го приемала като истински римлянин; и той самият не бе подчертавал настоятелно римския си произход. „Естествено, каза си тя, нали известно време се надяваше да ме вземе за жена — глупаво би било да изтъква по повод и без повод, че е римлянин“.
Светът бе пълен с мъже, но Ейлан никога не бе пожелавала друг освен Гай. Дори сега не осъзнаваше колко много я бяха променили постоянните мисли за него.
— Ейлан, пак мечтаеш! — резкият глас на Кайлеан я изтръгна от мислите и — Върви да намериш Сенара и й разкажи всичко, което научихме. После трябва да отидеш на урок при Латис. Ако успееш да си събереш мислите, може някога да знаеш за билките толкова, колкото е научила Миелин.
Ейлан прие мълчаливо упрека и тръгна, за да се заеме с ежедневните си задължения, но през цялото време си повтаряше отново и отново всяка дума, която бяха разменили с Гай. Не можеше да повярва, че никога вече няма да го види. Той беше станал част от живота й.
Тази вечер бе неин ред да прислужва на Лианон. Когато влезе в стаята на Великата жрица, старата жена я изгледа с упрек.
— Какво научавам за теб? Излизала си от храма, за да говориш с някакъв мъж! Това е недопустимо поведение за жрица! Никога не съм очаквала, че тъкмо ти ще постъпиш така — започна Лианон незабавно.
Ейлан се изчерви от яд. Но нали затова бе повикала и Кайлеан със себе си.
— Не съм разменила с него нито дума, която не бих могла да кажа в присъствието на всички вас.
Лианон въздъхна.
— Там е работата — не казвам, че си го сторила, но си остава фактът, че не си говорила в наше присъствие, и сега ще започнат да се носят какви ли не слухове. Слава на Богинята, че Кайлеан е била с теб. Но тя би трябвало да е наясно, че не можем да си позволим да даваме и най-малък повод за клюки — затова ще бъде наказана тя, а не ти. Заклевам те, следващия път, когато ти мине през ума да постъпиш неразумно, не забравяй, че може да пострадаш не само ти, но и някой друг. Млада си, Ейлан, а младите винаги са безразсъдни.
— Искаш да накажеш Кайлеан? Но това не е честно? Какво ще правите с нея? — избухна Ейлан.
— Няма да наредя да я бият — усмихна се Лианон. — Дори когато беше малка, никога не съм посягала да я ударя. Може би съм сгрешила. Тъй или иначе, тя сама ще си избере наказанието.
— Но, майко — упорстваше Ейлан, — нали ти самата ми възложи да разбера кои са роднините на детето от римска страна!
— Не съм ти казвала да разпитваш римляни — отвърна раздразнено Лианон. Ейлан се зачуди как точно би открила римските роднини на Сенара, ако не сред римляните, но замълча.
По-късно Ейлан успя да поговори насаме с Кайлеан.
— Лианон ми каза, че възнамерява да те накаже. Можеш ли да ми простиш? Много тежко ли ще ти бъде? Каза, че няма да нареди да те бият.
— Няма — кимна Кайлеан. — В гората има една малка колиба — сигурно ще ме прати там, за да размишлявам над греховете си, и ще ми възложи да разчистя мястото наоколо от сухи клони и бурени, и да подредя вътре колибата. Не е кой знае какво наказание. Лианон надали съзнава, че за мен възможността да остана насаме с музиката и мислите си е всъщност рядко удоволствие. Не бива да мислиш, че ще се чувствам зле.
— Ще живееш сама в гората? Нима не те е страх?
— От какво да ме е страх? От мечки и вълци ли? Или от непознати мъже? За последен път тук са виждали мечка преди тридесетина години — всички отдавна са изловени. Що се отнася до мъжете, мисля, че тъкмо ти би трябвало да знаеш, че мога да уплаша всекиго, ако се наложи. Не, не ме е страх. — Аз бих умряла от страх — заяви твърдо Ейлан.