„Боговете да те закрилят, добра жено, защо плачеш?“
Кралицата им разказала за трите противни вещици, казала, че много се страхува да не би те да изядат всички припаси в замъка, а накрая — може би и нея и краля. Тогава една фея и казала как да постъпи, за да се отърве от тях.
Кралицата се върнала в замъка, седнала край огъня и се хванала да плете. Накрая едната вещица попитала:
„Какво правиш, бабичко?“
„Плета саван, леличко“, отвърнала веднага кралицата.
Втората изломотила през брадата си:
„За кого е този саван, бабичко?“
„Ами за всеки, който не си е у дома тази нощ, леличко“.
След малко третата вещица се навела, целунала прасето и се обадила:
„Ами за кога ти е този саван, бабичко?“
В този момент в залата влязъл кралят и се развикал:
— Черната планина гори, небето над нея е в пламъци!
Като чули думите му, трите вещици се развикали:
„Уви, уви, баща ни е загинал!“. Хукнали една през друга и изчезнали; оттогава никой не ги е виждал по тези земи — ако пък някой ги е виждал, не го е разказал на мен.
Диеда замълча. Всички се заслушаха във воя на вятъра отвън. След време проговори Миелин:
— Струва ми се, че Кайлеан разказваше една такава приказка преди време от нея ли си я научила?
— Не — отвърна Диеда. — Разказа ми я баща ми, когато бях малко момиче.
— Сигурно приказката е много стара — каза Миелин. — А баща ти наистина е най-добрият сред бардовете, но не мисля, че би я разказал по-добре от теб. И ти, и Кайлеан можете да обучавате бардове не по-зле от него.
— Несъмнено — каза Диеда присмехулно. — Защо тогава не започнем да издаваме и присъди?
„Защо пък не?“ — каза си Ейлан. Кайлеан би отговорила на въпроса й, но Кайлеан бе далеч.
13
След като Гай успя да убеди Валерий, че племенницата му е на сигурно място, под грижите на Ейлан в Горския дом, той незабавно се застяга за път. Искаше да замине преди баща му да е започнал отново да споменава, че е време да се ожени. След като видя отново Ейлан, той бе по-категоричен от всякога, че няма да се ожени насила за някое момиче от римско семейство. Откак бе починал император Тит и Домициан бе наследил императорския пурпур, всичко в империята се бе объркало. Гай знаеше, че баща му трескаво търси стабилни връзки.
Като привърши, Гай реши да се поразходи из града. Утрото бе топло, но мрачно, а сега от запад по небето се носеха тежки облаци. Хладен полъх разбърка косите на челото му. Гай си спомни как един стар центурион му обясняваше, че в тази страна имало два начина да познаеш какво ще е времето: ако се виждат хълмовете, значи ще вали, ако не се виждат, значи вече вали. И старият човек бе въздъхнал тежко, измъчван от носталгия по синьото италийско небе. Но сега Гай вдъхна с наслада хладния въздух. Когато закапаха първите дъждовни капки, всичко живо наоколо се разтича да намери подслон. Само един човек си стоеше насред площада — също като него, и с наслада подлагаше лицето си под дъжда.
Гай не бе особено учуден, когато позна Кинрик.
— Ще изпием ли по една чаша? — той кимна към близката кръчма, където бяха ходили преди.
Кинрик поклати глава:
— Благодаря ти, но по-добре да не ни виждат заедно. Всъщност най-добре ще е да не казваш, че си ме виждал. И изобщо, ако те питат, казвай, че нямаш представа от моите работи. Така поне няма да се наложи да лъжеш.
Гай повдигна вежди.
— Шегуваш ли се?
— Де да беше така. Не би трябвало дори да разговарям с теб, но пък ти наистина ме срещна случайно, и можеш да го потвърдиш под клетва.
— Не се безпокой — каза Гай и се огледа. Един по-силен пристъп на вятъра завъртя дъждовните капки — когато падаха, те вдигаха малки облачета прах. — Всички почтени римляни отдавна са се прибрали на сухо и никак не ги е грижи за двама глупци, които стоят на дъжда! Слушай, Кинрик, трябва да говоря с теб за Ейлан…
Кинрик изкриви лице в гримаса.
— Моля те, само това не. Това изглежда е най-голямата грешка, която съм правил напоследък. Лианон беше бясна. За щастие наистина не е станало нищо лошо, но моля те, не се опитвай да видиш отново сестра ми. — Кинрик се огледа плахо. — Слушай, дори ако ти можеш да си го позволиш, за мен не е никак препоръчително да ме видят как си говоря приятелски с римски офицер. И най-добре, ако те питат, кажи че въобще не ме познаваш.
След кратко мълчание русият гигант допълни:
— Така кажи, аз няма да се обидя. Някой най-сетне е успял да надуши, че не съм се отказал от Гарваните. След това им хрумна, че ако служа при доброволците, това ме поставя в идеална позиция да руша дисциплината в случай на бунт. Пратиха ме в изгнание — ще рече, ако ме открият на разстояние, по-малко от двадесет мили в близост до някой римски град, ще се озова в мините — или ще ми се случи нещо по-лошо, ако такова нещо е възможно. Сбогом! — и Кинрик му обърна гръб.